Лятото отмина отдавна, настъпи есента. Листата на дърветата окапват, въздухът става по-хладен и на всеки ъгъл се продава печена тиква. Много хора твърдят, че предпочитат този сезон – преди всичко обаче човешкият мозък е този, който обича есента. От неврологична гледна точка има няколко причини защо вашият мозък се чувства особено добре точно сега.

Време за промяна

Мозъкът е голям фен на добре познатите новости. Наистина, това звучи доста противоречиво, но е вярно. Есента ни дарява промяната, от която се нуждаем, и същевременно създава чувство на сигурност, защото знаем какво ни очаква. Листата падат, светлината става по-приглушена, а дните – по-къси. Точно тази повтаряща се всяка година „новост“ обича мозъкът. Бързото реагиране на нови неща е дълбоко вкоренено в човешката „предупредителна система“ и е жизненоважно. Когато мозъкът долови промяна, амигдалата, смятана за център на страха, се задейства. Това предизвиква у нас тревога и безпокойство. Но ако промяната е предвидима, управлява префронталната кора на мозъка (активна при планиране или разрешаване на проблеми). Така не се чувстваме стресирани, а напротив – изключително радостни и окрилени. И въпреки че точно сега се извършват множество промени, мозъкът обича есента, защото е ясно какво следва.

Положителни емоции

Мозъкът асоциира есенните промени с положителни емоции. Гледате оранжевите листа и ги свързвате с тикви. Това ви напомня за Хелоуин и за това колко много сте се забавлявали на този празник миналата година, или за Деня на народните будители и се сещате как сте гостували на любимата учителка. Според науката за нервите тук се намесват три „хормона на щастието“: допаминът, който ви създава радостното усещане, серотонинът, който поражда у вас чувството на доволство, и норадреналинът, който ви привежда в готовност. Действат ли трите едновременно, човек се намира в блажено състояние на духа. Училищните ваканции например също дължат своята привлекателност на тази комбинация.

Изпълнени с предусещане за радост

Интересен е фактът, че предусещането за радост се отразява на мозъка по-добре от самата радост. Макар предстоящото да е познато, все пак цари някаква неизвестност. Точно това състояние мозъкът обича най-много – тогава допаминът достига най-високите си нива. Радостното очакване нараства, докато достигне точката, когато получаваме онова, което искаме. Есента предлага немалко неща, на които хората могат да се радват: предстоящата зима, подаръците за Коледа, семейните празници и още много.

Смяна на храната

Уханието на горещи печени кестени гъделичка носа. Дори самият мирис на едно от познатите ни сезонни лакомства отключва неподозирани процеси. Всички сетива изпращат сигнали на мозъка чрез таламуса и само обонянието има пряк път към лимбичната система, наричана още „емоционална памет“. Така не е необходима пълна спестовна касичка, а миризмата на любимата ви храна е достатъчна, за да стимулира този мозъчен участък.

Време за отмора

Всеки познава усещането как целият стрес изчезва, когато се пъхне под топлата завивка. За тялото температурата през есента е не само приятна, но и особено подходяща. Тъй като вече няма нужда тялото непрекъснато да се охлажда, работата на хипоталамуса намалява. През зимата мозъкът трябва да действа в противоположна посока и да го поддържа топло отвътре. Но точно сега, когато е приятно прохладно, топлият пуловер може да свърши работата на мозъка. Така мозъкът си отпочива и умът ни е бистър за други дейности. Същият процес протича, когато обгърнем с длани чаша с топла напитка. Независимо дали се отнася за горещ шоколад или топъл коледен пунш!

Цветелина Велчева по материали от SUPERMED