През август 1903 година в околността на село Мезек, все още в границите на тогавашната Османска империя, Ангел Чобана излязъл да търси камъни за строеж. Изненадващо, на стотина метра от все още неоткритата крепост, той намира бронзова статуя, разказва Haskovo.Live. Тя е на глиган, почти в реални размери.

Заровена е плитко.

Мъжът веднага решил, че дългата над метър и висока 80 см статуя е златна. Тя тежала завидните 177 килограма, нямала муцуна, а три от краката й били счупени, четвъртият липсвал. Зениците на очите на глигана били изработени от плътен тъмен камък, който е обгърнат от ирис в два отделни концентрични кръга с жълт прозрачен и син цвят. Позата на глигана е вцепенена, сякаш е „застинал“ в движение. По време на основния оглед се изяснява на какво се дължи стегнатата стойка на глигана: над лявата плешка, до ухото на животното има рана, нанесена от копие, с три стичащи се по козината му струйки кръв.

Изуменият селянин прибрал трите отчупени крака на статуята. Видял, че вътрешността е празна и заровил статуята. Ангел Чобана разказал на своя приятел Христо за находката. А той от своя страна на воеводата Александър Кипров. Те мислели, че глиганът е златен и смятали да го продадат, за да купят оръжие за четата си в борбата й за Освобождение. Така единият от краката на глигана стига до Пловдивския музей за оценка. Сделка обаче няма, защото Мезек е на турска територия, а изнасянето на находката през границата се оказва невъзможно. Минават четири години в кроежи на планове. През 1907 година Ангел Чобана е убеден от свой приятел да покаже находката на официалната власт.

И така статуята е предадена на властите заедно с оцелелите два крака. Бронзовото диво прасе е изпратено в Истанбул, където на 11 август 1907 година постъпва в Имперския музей. Директорът на Имперския музей Осман Хамди-бей решава да проучи мястото. Изпраща в Мезек своя заместник – Теодор Макриди. Дейностите са финансирани от Франция. Макриди открива малки парченца от откършените крака на глигана и се опитва да уговори откупването на липсващия крак от Пловдивския музей. Експедицията му приключва по спешност и той се връща в Истанбул. Настават бурни времена. Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна опустошават този край.

Години по-късно друг местен жител, Карамфил Демиров сънува сън как намира цяла камара камъни, но не обикновени. В съня си вижда, че това е могилата на Мал-тепе. На 18 януари 1931 година Карамфил Демирев и още двама местни тръгват с намерението да търсят пари. Но вместо това откриват уникалната тракийска гробница. Два дни по-късно в Мезек пристига лично професор Богдан Филов, археолог и историк. Той вижда гробницата и нарежда тя да се затвори, а входът ѝ да бъде засипан. Девет дни по-късно професор Филов изнася беседа за значението на находките, открити при могилата Мал-тепе край Мезек. На лекцията присъства лично цар Борис III.

Вниманието на българското царско семейство помага при набирането на парични средства за финансирането на мащабни разкопки, които професор Богдан Филов започва по-малко от две седмици след проведеното мероприятие. Царят лично е проявявал интерес към работата на експедицията и нейните резултати. Тогава Пловдивският музей прави предложение към Имперския музей в Истанбул за замяна на последното краче от глигана срещу гипсова отливка на бронзовата статуя. Така глиганът събира заветните си три крака, на които продължава да се крепи прав и до днес в Истанбулския археологически музей, където му е отредено място в самостоятелна стъклена витрина. А в България днес се намират отливки от уникалната скулптура.