В Отечеството се строи, прелюбезни, така, както и през Бригадирско не се е строяло. Но художествения резултат е еднакъв. Ремонтът на площад Славейков е сравним в романтично, естетическо и техническо отношение с прокопаването на Хаим Боаз и строежа на Димитровград. По-притеснена от развихрилата се онлайн съпротива на глезените софиянци, общината отговори с невиждано по своя размах и дадаизъм полагане на пътна маркировка на най-невероятни места. Предупреждавам ви, ако се заседите на някой светофар, може да установите че междувременно са ви нарисували пешеходна зебра на гърба, или прекъсната линия на г..а. Графисва се върху дупки, павета, изкъртени тротоари, канализационни шахти. Рисува се навсякъде. Най-после – Единство, Творчество, Красота! Така де, няма само президентът да се занимава с Единство. И общината може! Плюс творчество и красота!

Началникът на кабинета на президента –  Иво Христов, съвсем сериозно – рядко интелигентен и образован журналист –  изяснява пред „Гласове”, че „Единство” – било тъкмо обратното на про-президентска партия. И между другото се жалва, че атаките на премиера срещу Радев не са спирали, а миролюбието Бойко Борисово било само поза. Аз много внимателно проследих отношенията на двамата Дондуков през последните десет дни и не открих подобно нещо, но може пък и да е вярно. Тъй или инак, Радев трайно влезе в ролята „дърпа ме за плитките, значи ме обича”. Този средношколски дискурс не отива на авиационен генерал, камо ли пък на президент. Да не говорим, че никой от замесените няма достатъчно коса за плитки, хеле пък пишещия тези редове.

Та да вървим нататък: „Съхраняването на демокрацията е капитална задача” твърди Христов и някак си се разбира, че президентът си я е самовменил тази задача. Той гордо ще брани демокрацията от попълзновенията на Бойковите хуни. Разбира се, че демокрацията, 30 години след началото ѝ, също се нуждае от капитален ремонт. Най-вече защото премиерът е съсредоточил голяма власт у себе си. Няма как да не се съгласим. С едно уточнение само: премиерът не е дошъл на власт, посредством Трети Украински фронт или някакво друго недемократично действие. Избирателите са му поверили да решава нещата, барабар с Каракачанов и Симеонов, когато тези двамата не са заети, съответно с мерене на шума по заведенията, или вечери с Наоми Кембъл.

Дори и на Корнелия Нинова вече е ясно, че на едни предсрочни парламентарни избори, ГЕРБ буквално ще отвеят в канавката цялата разпасана команда не само на левицата. И ще дойдат с още повече депутати на власт. Като изключим ДПС, всички са в пъти по-зле от стартовите позиции в началото на този мандат. Защо е това постоянно, и явно, и с недомлъвки, говорене за предсрочни избори, наистина не разбирам?! Става малко като заклинанието, че демокрацията се лекува с повече демокрация. Очевидно искат да лекуват ГЕРБ с повече ГЕРБ и Борисов – с повече Бойко Борисов! Значи няма да е нещо ново, ремонт ще е. Точно като мащабното преобразяване на София, извършено в пристъп на лудост, по време на буря, да цитирам Оскар Уайлд. Или като ремонта на съдебната система, или като… всичко.

Ама да не сме черногледи. Ремонтът е естествено състояние на някои материи.  Просто няма как да свалим съществуващата съдебна система в мазето и на нейно място да поставим нова. Има как, всъщност: ако работим за единна митническа, полицейска и съдебна система на Европа. Ето го пак този парадокс – лошата Европа се лекува с повече Европа. Няма друга рецепта. За разлика от площад „Славейков” и улица „Граф Игнатиев”, които наистина можеха да бъдат генерално обновени с парите и времето, което им отдели общината. Вместо това се получи  като в историята за учителя по трудово, който след две ракии се превръща в учител по история, а след три – в учител по пеене. Спешно е фирмите – изпълнителки на ремонта в централната градска част да бъдат проверени за алкохол и наркотици. Мисля, Фандъкова с това трябва да започне!

Да се върна, обаче, на общите ни европейски неща. Сега, след Унгария, на гинекологичното магаре на европейския мониторинг, на свой ред е качена Румъния. И веднага оттатък Дунава се заговори за РУекзит. И управляващи и опозиция се опияниха от антиевропейска реторика. И задрънкаха отново за ремонти – на съдебната система, на Европейски съюз. А, може би, основното нещо за ремонтиране е онова, което ни гледа сутрин от огледалото, докато се бръснем. Тази тема и нас засяга! Да припомня демократичната общност, която  съвсем  доскоро се тресеше от серийни оргазми само при споменаването на Румъния и съдебна система в едно изречение. Маковей, Маковей, мили мой ветре, стана положението оттатък Дунава! Та, като ругаем нашата система и я ремонтираме, да го правим премислено и спокойно. Данните, които излизат от европейския мониторинг за следене на хора, използване на системата за разчистване на лични и политически сметки, кланови войни през правосъдието са доста ужасяващи и май ще догонят по рейтинг прочутата Секуритате…

Още една сфера на постоянен ремонт: производителите на алкохол и митническите складове. Още национални икони на спиртовареното бяха проверени и запечатани през седмицата! Любимият ни Ревизоро, който е и шеф на парламентарната комисия за борба със сивата икономика, иска още по-строг контрол, постоянен мониторинг на складове и производства, включително 24 часово видеонаблюдение. Аз пък мисля, че е много по-просто: държавата влиза в магазина и всеки производител, който продава водка под 8 лв., ракия – под 9 лв. и мастика под 6 лв., трябва да бъда или арестуван, или да му се направи паметник, защото дотира  разпространението на тези, любими на българското човечество, елексири. Няма сметка, при която – ако сложим акциза, шишета, тапи, етикети, разпространение (поне 35%), реклама (да речем 10%) и печалба (поне 30%) за производителя – да се постигнат цени по-ниски от посочените, при това за 0.500 литра. Очевидно и в тази сфера се задава продължителен, скъп и крайно неефективен ремонт. Но наложителен.  Защото ракията connecting people повече от нокията, докато уличните ремонти ги разделят. Не само заради естетическите им възгледи, но  и чисто физически – не могат да пресекат улицата! Така че, да се радваме, че на ремонта му се вижда края – нищо, че е ужасен…

Нали знаете, какво е индийски филм на ужасите?
Пак пеят и танцуват, само че ужасно!
И при нас така…
Наздраве!