pochivka.blitz.bg

Сахара – това е най-голямата пустиня на Земята, с площ от около 9 065 000 km² – малко по-малка от площта на Съединените американски щати. „Сахара“ е арабска транскрипция на туарегската дума „тунер“, което означава пустиня.

Досега учените спорят за това какво може да е причинило сушата тук. В Сахара ежегодно се наблюдават около 160 000 миража. Те могат да бъдат стабилни, вертикални и хоризонтални. Дори са съставени специални карти на пътищата на керваните с отбелязване на местата, където обикновено се наблюдават миражи. Тези карти показват къде се появяват кладенци, оазиси, палмови горички и планински вериги.

Но главната загадка на Сахара е всъщност е нейната история. Още древните автори я описват като пустиня и така е било през Средновековието. Неотдавна международна група учени от Германия, Канада и Съединените щати анализираха геоложките утайки в пустинята, а също и от дъното на езерото Йоа в северната част на Чад, останки от водни растителни и животински микроорганизми. Тяхното заключение е следното: Сахара се е превърнала в най-голямата и гореща пустиня на нашата планета преди около 2700 години в резултат на много бавна промяна на климата.

Въпреки това, в по-ново време, европейците са смятали, че пясъците са дошли там преди 6 хиляди години. Но постепенно започва да се появява информация за пещерните рисунки, открити в дълбините на пустинята, в югоизточната част на Алжир, на хълм, наречен Тасили н джагер, което се превежда като „Плато на реките“.

Самото име предполага, че някога климатът там е бил по-влажен. През 1876 г. французинът Анри Дувирие публикува поредица от рисунки, намерени в Тасили н джагер, но те не предизвиквали голям интерес в научните среди. През 1909 г. рисунки отново били намерени тук и пак били пренебрегнати. През 1932 г. офицерът от колониалните войски лейтенант Бренан проникнал по време на разузнавателна операция в дълбините на един от каньоните на Тасили и влязъл в долината Ичарх, южно от военния форт Форт де Полиняк.

Веднъж той забелязал на отвесна скала, граничеща с каньона на Джерат, изображения на огромни животни, слонове, хипопотами, носорози и жирафи. Бренан прекарал седем години в пустинята, изучавайки рисунките. През 1935 г. френският археолог Рейгас посетил района. Но едва през 1956 г. се организирала научната експедиция на професор Анри Лот. За година и половина учените намерили стотици скални рисунки. Открили изображения на странни кръглоглави същества, които Анри Лот и неговите спътници не можели да идентифицират с нищо, видяно досега. Някои дори смятат, че може да са свързани с извънземен разум.

Поддръжниците на палеоконтактите смятат, че местните жители са нарисували извънземни от космоса. Както по-нататъшни проучвания потвърждават, още в палеолитния период, т.е. преди 10-12 хиляди години, когато човекът се появява за пръв път в Северна Африка, Сахара не е била пустиня, а савана. На скалите били правени много рисунки. Най-ранните от тях – петроглифи – се появили преди 8 хиляди години. Това са предимно сцени на лов и животински образи: слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, изчезнали видове биволи и други. Хората, изобразени тук, принадлежат към така наречения „бушменски тип“.

Този период е прието да се нарича Ера на древния бивол. Така че в древни времена тук се стичали дълбоки реки и сега леглата им са ясно различими в пясъците. Но климатът ставал все по-сух и хората вече не можели да се хранят с лов и риболов. Те станали пастири. И така по-късните рисунки, вече рисувани с цветове, изобразяват домашни животни – овце, кози и говеда. Този период, който започва около 3500 г. пр. Хр. се нарича Ерата на домашните бикове. Сахара постепенно се превръщала в пустиня и хората продължавали да се борят с условията в нея. Те опитомили конете, които проникнали в Западна Африка от Египет. Вече не пеша, но в колесници те пътували по сушата, следвани от верни спътници – кучета. Художниците възпроизвеждат върху скалите и конете, кучетата и муфлоните, както и слоновете, които все още се срещат тук. Рисунките станали по-схематични, но все още били многоцветни. Хората обикновено са изобразени с маски, с лъкове и стрели, копия, брадви и криви пръчки. Мъжете са облечени в къси широки наметала, а жените – в камбанообразни одежди. В рисунките, изобразяващи волове или овни със слънчев диск над главите им, се забелязва резултатът от египетското влияние и ги свързват с култа към Ра, но има и мнение, че поклонението на Слънцето е било широко разпространено в цяла Либия.

Може би оттам култът към Слънцето е проникнал в долината на Нил, тъй като тези рисунки са по-стари от култа към Амон Ра в Египет. Този период, който започва около 1500 г. пр. Хр. е наречен Ера на коня. Хората, които живеели в дълбините на Сахара, биха могли да създадат цивилизация, подобна на египетската, но пустинята е попречила.

Първо, животните започнали да напускат тези места и хората постепенно ги следвали. Платото Тасилин, Аджер било изоставено, а последните художници оставили образи на камили по скалите. Този период започнал около 200 г. сл. Хр и е наречен Ера на камилата. Хората, които останали в Сахара, вече прекосявали пясъците върху тези издържливи животни. Те станали номади. Сега те се наричат ​​бербери или туареги. Херодот нарича това племе Хараманс – от името на главния град Харам (съвременна Джерма). В продължение на много векове номадските народи от Сахара били господари на пустинята. Цялата трансахарска търговия била в техните ръце. Извършвала се на керванни пътища, от началото на нашата епоха, след опитомяването на камили и до средата на ХХ век. В мирно време преходът през Сахара и обратно отнемал около 18 месеца.

За превоза на стоки се събирали големи кервани с камили. Според разказите на Ибн Батут, който е пътувал с един от караваните, средният размер на керваните бил около 1000 камили, а понякога достигал до 12 000. След установяването на морски пътища между бреговете на Западна Африка и Европа през първата половина на XIX век, трансахарската търговия започва да намалява, но продължава да съществува до началото на 20-ти век. Именно тогава били открити за света и произведенията на неизвестните древни антични творци./pochivka.blitz.bg.