Текст и снимки: Стоян Гогов, Dir.bg

Успехът на сериала „Чернобил“ доведе до невиждан бум на туризма в Припят, Украйна. В последните години призрачното градче, построено за служителите на злополучната АЕЦ, бе станало притегателно място за любителите на изоставените сгради от цял свят. След последния епизод на НВО бе отчетен 40-процентов скок в резервациите за посещение на Припят. Градчето вече не е толкова пусто, а цените за посещението му са достигат 500 евро.

Малко известен факт е, че Припят има своеобразен двойник в България. „Българският Припят“ също е строен за работниците на една злополучна АЕЦ. Злополучна не заради авария, а защото погълна милиарди, без да заработи. Работническото градче „Димум“ в Белене стои запустяло от близо 30 години, но за разлика от Припят, призрачността му не се дължи на радиацията.

Как започва всичко? През 1986 година стартира строеж на жилищен комплекс „Димум“ в Белене. Той е наречен на древна римската крепост, извисявала се някога над бреговете на Дунав в района. Целта му е да приюти всички работници в бъдещата „Втора атомна“ в Белене. Капацитетът на квартала надхвърля 4000 души – повече от жителите на градове като Батак и Ивайловград. Разположението на „Димум“ не е случайно.

Блоковете са издигнати в източния край на Белене, а от тях се открива директна гледка към крановете на неслучилата се атомна централа. 3 години след първата копка са построени около 10 панелни блока с различна големина. Част от тях дори са обзаведени. Стаите им са облепени с тапети, монтирани са врати, баните са с плочки, а кухните – с балатум. Строителството на АЕЦ „Белене“ е замразено в началото на 1990 година, а заедно с него е „замразен“ и почти завършеният „Димум“. Липсата на инвестиции, а не радиацията, води до превръщането на квартала в малък „близнак“ на Припят.

Днес, 30 години след изоставянето му, „Димум“ е превзет от гъста растителност. Контурите на улиците са напълно изчезнали, като за съществуването им напомня линия от електрически стълбове. Междувременно бетонните блокове бавно, но сигурно стават жертва на влагата и климатичните условия. Жителите на Белене, включително децата, подминават изоставения квартал и в него не могат да се срещнат хора. Един от страховете на местните е свързан с възможността в блоковете да се настанят бежанци.

Това изглежда нереалистично, предвид лошото състояние на сградите и необходимостта от скъп ремонт. Нереалистично изглежда и в квартала да се заселят работниците на АЕЦ „Белене“, ако проектът все пак бъде завършен. Съдбата на „Димум“ изглежда е да потъне в забрава.