Няколко издания коментираха, че финансовият министър Владислав Горанов е забелязан да носи изключително скъп швейцарски часовник, който струва (с намаление) около 15 хил. долара. Първоначално темата беше подхваната „Афера.бг“, след което изданието беше обвинено, че разпространява фалшиви новини. След това обаче статия по темата се появи и в e-vestnik.bg, в която има повече от десет снимки на българския финансов министър със скъпия аксесоар. 

По този повод журналистът Иван Бакалов коментира демонстрирания стандарт на живот от Владислав Горанов с този на барманите, пиколата и другите работещи в туризма по времето на социализма. Както помни по-старото поколение, някои от тях ставаха много богати заради щедрите бакшиши и незаконната по онова време обмяна на валута. Ето какво написа Бакалов във Фейсбук:

Навремето при соца имаше няколко много доходни професии, в които влизаш с връзки. За барман имаше виц, че се търсят връзки с политбюро да те назначат.
По-малко забелязана беше професиата пиколо. По 50-100 лева на ден от бакшиши в престижен хотел, понякога и повече. За онова време със средна заплата 300 лева беше направо да удариш кьоравото.
И, ето истинска история – пиколо в хотел „Витоша Ню Отани“, т. нар. японски хотел, по проект на Кишо Курокава (по-късно станал „Зокграфски-Кемпински“, после „Маринела“), работи там по време на соца през 80-те, посреща гостите и един добре изглеждащ годсподин му дал добър бакшиш и малко по-късно го помолил да му покаже подходящ бар в хотела. Пиколото го води, посочва вратата и се връща на мястото си във фоайето.
След половин час гостът на хотела идва при пиколото и доверително казва – „Препоръчайте ми друг хотел, в този не се чувствам сигурен, барманът на бара има по-скъп часовник „Ролекс“ от моя“.
Тази история се сетих покрай часовника на министър Горанов.