Мнозина са тези, които смятат, че познават жените с дългите вратове, само защото за тях са изписани много редове и са заснети множество документални филми. Всъщност техните вратове не са удължени, а това е оптическа илюзия. Металните пръстени са доста тежки, но въпреки всичко, поставени на врата избутват раменете, ключицата пада надолу и изглежда така сякаш е част от врата. Тази деформация не е първата, която има за цел да създаде нови естетически правила, въпреки природата. За щастие малките стъпала са вече само история, която обаче доказва, че в Азия понятията за красота са били различни от тези в останалата част на света.
Удълженият от метала врат е оптическа илюзия, заради падналите надолу рамене.
Месинговите спирали тежат до 5 кг. Слагат ги на малките момиченца и през няколко години ги подменят с по-големи и съответно – по-тежки. Точно тази увеличаваща се с годините тежест води до промяната във формата на горната част на тялото. Представете, си как бихте изглеждали, ако в продължение на 20-30 години на всяко рамо имате тежест от два килограма и половина.
Техниката на тъкане на шалове в северен Тайланд не е променена от векове насам.
Едни казват, че пръстените се слагали, за да изглеждат жените нетолкова красиви и търговците на роби да ги отбягват. Според други мнения, по този начин те се предпазвали от острите нокти на тигрите в джунглата. А трети твърдят, че целта била да подчертаят красотата на нежния женски врат. Всички говорят за това, че изневярата се наказвала, като се премахне метала от вратовете на жените. Няма свидетелства за такава форма на насилие, но също е доказано, че в тази част на света няма разводи и както се уверих по-късно – мъжете тук имат пълно доверие на съпругите си … или може би дамите вярват напълно на мъжете си?
Шаловете на Карените са изтъкани с любов и по тази причина са чудесен подарък.
Продавачите на сувенири са раздвоени между туристите и местните палавници.
Спокойни и приветливи, жените ни се усмихваха постоянно. Както вече споменах основното им занимание е изработката на красиви шалове. Фини, шарени те веднага ви грабват. Всъщност грабват нежните половинки, които се изкушават, както от качеството, така и от цените, които в тази част на света са повече от скромни. Лично аз бях очарован от статуетките от тиково дърво, изобразяващи същите тези жени и у дома имаме прекрасен спомен от това незабравимо пътешествие. Удължени тела, лица, вратове. Високите педя дървени сувенири, грабват с магическо съвършенство, напомнящо неповторимите фигури на Модилиани. Цените са ниски и затова плащаш без да се пазариш. Моят съвет е, когато седнете до някоя от тези жени, за да се щракнете за спомен, просто си купете сувенир от нея. Този жест се приема с благодарност, нали уважението към човешката личност е на първо място.
Християнките Карен имат метални рингове на ушите си, а не по вратовете.
Но не всички жени от племето Карен могат да сложат на вратовете си тежките месингови спирали. Те трябва да са родени в деня, в който се е родил Буда – сряда. Ако са имали този късмет, от съвсем малки те стават част от необикновената и малобройна група красавици с дълги вратове. И ако едни от тях облицоват шиите си с метал,то други стягат прасците си. Те са от друго племе на Карените. Повечето от тях са будисти, но има и християни. Последните също разчитат на метала, за да подсилят физическата си красота, но този път обект на деформациите са ушите им. Огромни сребърни пръстени разширяват меката част на ушите.
Листата от тиково дърво трябва да се нанижат, изсушат, подредят и продадат.
Седнали спокойно пред къщите си, едните с дълги вратове, другите с пристегнати крака, а трети с метални халки в ушите, всички те живеят спокойно и в мир. Ако има туристи – това е добре дошло за всички тях. Снимки, картини, картички, скулптури, шалове – това е един малък и недотам сигурен приход. Затова извън туристическия сезон основният доход идва от събирането на листа от тиково дърво. Веднъж изсушени и нанизани на бамбук, това са най-добрите екологични покриви за парници за ягоди. Попадайки в някой от луксозните хотели в Банкок, напълно е възможно на закуска да хапнете ягоди, които са ужасно вкусни само, защото жените с дълги вратове са построили покривите, предпазили ги от пороите на дъждовния период.
Малката класната стая беше голяма колкото залата за молитви на малката църква.
Разхождайки се по главната улица на Бан Нам Пхианг Дин достигаш до училището. Ако има учители-доброволци, от кое да е кътче на света, местните хлапета сядат на чиновете и залягат над английския. Няма врати, няма прозорци. Всичко е открито. Лично аз не видях маймунки да крадат химикалки, както ни казаха, че ставало понякога, но палмите са буквално от другата страна на импровизирания прозорец. Ако огладнееш по време на час, не трябва да молиш за разрешение да отидеш до лафката, баначетата са на една ръка разстояние. Нямаше никой на чиновете, но така и не разбрахме дали причината за това е ваканция или нещо друго. Всъщност учителската професия е идеалния начин да опознаете Карените и техния бит. Ако желаете да станете доброволец – тази дестинация е истинско предизвикателство.
Когато завали дъжд, той барабани като луд по металния покрив на храма.
Много силно бях впечатлен от малката църквичка, която се намираше съвсем близо до училището. Колкото малка, толкова и спретната беше тя. Тя беше като макет на големите и сериозни сгради, които познавах от родината си и от обиколките по старите европейски цивилизации. Тя си имаше всичко – амвон за четене на молитви, скамейки за богомолците и нещо което много ме впечатли – две издания на Библията – на тайландски и на езика на Карените.
В ръцете си държа Библията на писмеността на племето Карен.
Следващият път ще се разходим по едно от чудесата на модерен Китай – Стъкленият Мост над Големия Каньон в Джандзядзие. Заедно ще изпитаме тръпката да стъпваш върху стъкло на 430 метра височина! След това ще се промъкнем през пукнатините на Небесната Планина и ще бъдем на ръка разстояние между водата и небето, и дори по-малко. Но за да достигнем до там, най-напред ще трябва да се качим и да се возим на … планинска маршрутка!
Снимки: Велин Пасков и Мария Паскова
Всички снимки са собственост и авторско притежание на Велин и Мария Паскови
