Едно от най-незабравимите приключения и срещи през живота ми, бе посещението на племето на Карените в северен Тайланд. Жените там са известни с месинговите спирали, които увиват около вратовете си. Исках да разбера защо го правят и лесно ли е да се живее с 5 килограма желязо на врата.

Жените от племето Карен са запазили всичко от своите традиции

За да стигнете до селото на жените от племето Карен трябва да отидете до местното пристанище с кола или тук-тук. Казвате „Boat Landing” и всички знаят какво търсите и къде да ви заведат. Както виждате от снимките не бива да очаквате яхти и катери. Ние попаднахме тук в началото на сухия сезон и реката се беше отдръпнала, но това по никакъв начин не попречи на пътуването ни. На импровизираното пристанище ни посрещна също толкова импровизирания екипаж на продълговата пирога, която щеше да ме отведе далеч от цивилизацията. 4-5 годишна красавица и нейната сестричка помагаха на лодкаря да паркира тънката, като игла лодка, колкото си може по-близо до нас. После шляп-шляп двете се покатериха на носа й. Какво да се прави – и ние пляс-пляс през калта, но съвсем не толкова ловко, се озовахме в средата на тясната лодка.

След вход на пристанището, чакалнята беше повече от импровизирана

Тъй като водата в реката е плитка, дори и през дъждовния период, двигателят представлява странен продълговат механизъм, чийто мотор се намира на кърмата и умело се върти от опитния капитан, който с лекота избягва плитчините. Перката се намира на около 2 метра от лодката. Тя е свързана с бумтящият двигател, чрез редуктор, който по-скоро прилича на сламка за Кока Кола, отколкото на част от сериозен механизъм, впрегнал половин дузина коне.

Плоскодънните лодки имаха повече от странен двигател

Спазарихме се набързо с лодкаря. Винаги гледам тази процедура да е кратка. Тук цените са достатъчно ниски и затова плащам за услугите полагащото се. Бяхме немалко хора, но лодката успя да поеме всички ни. Събухме се и седнахме от двете й страни, за да пазим равновесие. Вързахме здраво шапки и кърпи, внимавахме много с очилата, защото скоростта никак не беше за подценяване.

Дъщерята на капитана застана на носа заедно със сестричката си

Вижте това видео ТУК

Плъзгайки се с лекотата на водно конче, пирогата преминаваше покрай пейзаж излязъл от филмите на Франсис Форд Копола. Лично аз обаче бях с усещането, че измежду изсъхналите странни дървета ще изкочи задъхания Форест Гъмп, носещ на гърба си умиращия Бъба. През сухия период нивото на реката спада драстично, температурата се покачва и следва още един спад – на туристите. Свикнали на ленени чаршафи в хотелите и на италиански фаянс в басейните, малцина са тези, които решават да потеглят при близо 40 градуса към място, където няма обхват за мобилните телефони, децата ходят в открито училище без врати и прозорци, и никой не се интересува от поредната икономическо-политическа драма.

Джунглата е красива, но крие неочаквани тайни

Селцето Бан Нам Пхианг Дин изкочи сякаш от нищото след поредния меандър на пресъхналата река. Няколко лодки унило се кандилкаха на брега и за щастие се оказаха на местните хора, а не на туристи. Дечицата тичаха из прахоляка, бащите им стоях под навеса на тезгяха, който всъщност представляваше магазин, където продаваха ярко зелена лимонада и варени яйца.

След като слязохме веднага попаднахме на „Главната улица”

Малко по-нагоре, зад оградите се намира единствената улица на селото на Карените. От двете й страни са разположени къщите, чийто покриви от листа са изсушени от бялото слънце до карамелено кафяво. Всъщност такъв е и цвета на праха, който покрива улицата, която набързо се скрива зад дърветата. Странно е усещането, когато слезеш от лодката. Сякаш си в каубойски филм. Сухо, самотно, местните мъже имат почти същите дръпнати очи, като на Чарлс Бронсън. Усещането е сякаш си в сбъдната мечта. Учебниците по география оживяват, научно-популярните филми стават реалност, написаното от Емилио Салгари има цвят, аромат, температура дори и вкус. И след първите няколко крачки ги видях.

Вижте това видео ТУК

Жените с дългите вратове! Онемявам. Признавам си, че не знаехме какво трябва да правим в началото. Усетих, че очите ми не ме слушат. Централното управление ми казваше „Не се звери! Бъди цивилизован! Не гледай като препариран!“ Но не можех. А те стояха спокойни, благи, усмихнати. Не говорят. Седнали на прага на своите домове, те са облечени в най-ярките и красиви дрехи, които може да срещнете в нагорещената джунгла.

Момичетата и жените с дълги вратове омагьосват с грацията си

Поглеждаш наляво – още едно спокойно лице и месингова спирала на врата те подканя да седнеш до нея. Обръщаш се в другата посока и там на прага следва същата картина. По-далеч две млади жени в синьо и бяло цепят бамбукови стъбла. По-възрастната няма пръстени на врата, но младата въпреки тежестта върти острия, като бръснач 50 сантиметров нож. Озъртайки се, осъзнаваш уникалността на ситуацията – ти си странния и необичайния. С фотоапарата, с очилата, с късите панталони и може би най-вече с половинката ти, която до скоро си смятал, че има елегантно вратле на сърничка, но в момента, без месинг на врата, тя изглежда съвсем не на място.

5 кг. месинг тежат за мъжка ръка. Неми се мисли какво е да са на врата ти

Мнозина са тези, които смятат, че познават тези жени, защото за тях са изписани много редове и са заснети множество документални филми. Всъщност техните вратове не са удължени, а това е оптическа илюзия. Металните пръстени са доста тежки и веднъж поставени на врата избутват раменете, ключицата пада надолу и изглежда така сякаш е част от врата. Тази деформация не е първата, която има за цел да създаде нови естетически правила, въпреки природата. За щастие малките стъпала са вече само история, която обаче доказва, че в Азия понятията за красота са били различни от тези в останалата част на света.

Отдалечеността налага модерните технологии,но не изключва забавленията

Зелена папая и орхидеи – два от символите на Тайланд

Следващата седмица ще разберем колко тежи целия месинг по врата на избраните от Буда жени. Ще усвоим изкуството на плетене на каренски шал. За най-смелите ще има информация за това какви са възможностите пред един обикновен европеец да отиде като доброволец-учител на другия край на света.

Автор: Велин Пасков

Всички права върху снимките са на автора.