Пристанище Варна-Запад ще получи инвестиция от 400 милиона лева за драгиране на навигационни канали, коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на конференция „Управление на корабния трафик в България“, пише PortSEurope, цитиран от news.bg.

Той обясни, че интегрираната транспортна стратегия на правителството за периода до 2030 г. е политика, която засяга не само развитието на Черноморския регион, но и връзките между Европа и Азия. Нарича се интегрирана транспортна стратегия, защото обхваща всички сектори на транспорта – суша, въздух, море и река.

Инвестицията е насочена към развитие на пристанище Варна-запад и повишаване на неговата плавателност. Дълбочината на газене на корабите ще бъде увеличена с още 2 метра, за да достигне 13,5 метра. Изпълнението започва тази година, за да приключи през 2021 година.

Това ще помогне много и на пристанището на ТЕЦ-Варна на Ахмед Доган, което ще получи възможност до него да стигат много по-големи кораби. 

Министърът поясни, че държавата е собственик на терминалите Варна-Запад и Варна-Изток, в рамките на едно дружество, Варна Порт ЕАД, а развитието на пристанищната инфраструктура е ангажимент за развитието на търговската дейност на превоз на товари по море и река.

Правителствената политика е да предоставя летищна и пристанищна инфраструктура на разположение на частните партньори под формата на концесионни договори.

Пристанищата Варна, Бургас и Русе ще бъдат проучени и най-вероятно ще бъдат подложени на степен на ориентирана към концесионна експлоатация.

Желязков разглежда търговския потенциал на страната като транзитна страна между Азия и Европа, използвайки съоръжения, които свързват Черно и Каспийско море с Персийския залив. Той включва дигитализацията като част от пристанищната инфраструктура.

Правителството търси чуждестранни инвестиции и китайският интерес е вероятен, като се имат предвид сериозните инвестиции в пристанищна инфраструктура на много страни от Северното средиземноморие.

Варна има потенциал за китайски инвестиции, но пристанището трябва да работи с местни конкурентни пристанища като Солун и Констанца, за да разработи регионални транспортни коридори. Например железопътните връзки се развиват по оста на пристанището Солун-Варна-Русе.

Новата икономическа търговска политика на Китай „Един пояс, един път“ изглежда вероятен източник на инвестиции. Тук не трябва да се пренебрегва интересът на САЩ към пристанище Александруполис в Северозападна Гърция.

Вашингтон и Атина току-що подписаха актуализирана версия на настоящото Споразумение за взаимно сътрудничество в областта на отбраната, което може да доведе до американско военно присъствие в пристанището и се опитва да изключи китайските инвестиции в гръцкото пристанище.

Това може да повлияе на текущата инвестиционна политика на Китай в регионалните пристанища в Беломорието и Черно море.