На Варна й липсва система за ранно прогнозиране на екстремални явления. Няма и нужната метеорологична мрежа от станции в самия град. Това мнение изрази пред Дарик Людмил Икономов, изпълнителен директор на Института за екологична модернизация.
Локалната система за ранно прогнозиране на екстремални явления би могла да предупреди за голямо количество пороен дъжд по-малко от час преди той да се изсипе, смята специалистът.
„В момента разполагаме с общата прогноза на НИМХ. Те не правят прогнози за следващите 2-3 часа. Те правят прогнози, но на по-раншен етап, когато много неща могат да се случат от момента, в който е направена прогнозата, до момента , в който се случва събитието“, изтъкна Икономов, който е и ръководител на екипа, изготвил Екологичната оценка към Общия устройствен план на Варна.
Благодарение на промените в климата, големите наводнения вече не стават както преди на 20, 30 или 50 години, а веднъж на 5-10 години. Големите дъждове, които се изляха във Варна през юни, не са нищо необичайно и съвсем не са екстремално явление, отбеляза още експертът.
Ключови места в града се наводняват и заради липсата на цялостна концепция за отводняване на урбанизираната част, смята Людмил Икономов. Според него прекомерното застрояване на града също допринася за наводняване на сгради и съоръжения при по-сериозен валеж.
Местната власт трябваше да покаже проекта за новата част на бул.“Левски“, за да не се притесняват варненци от наводнения край новата градска магистрала. Според екоексперта може да се окаже, че риск има.
Шефът на Института за екологична модернизация разкри, че гледа оптимистично на реконструкциите на двата охранителни канала в „Аспарухово“, които могат да поемат значителни потоци и снижават значително риска от ново унищожително наводнение в квартала. Притеснителното обаче са покритите участъци. Според Икономов е нямало основателна причина част от каналите да бъде покрита.
Топографски модел на целия град от Франга до морето би помогнал на Варна да понася по-леко поройните дъждове, смята Икономов. По думите му в него трябва да се моделират деретата и отводнителните канали, като се вземат предвид и антропогенните бариери, изградени от човека. Един такъв модел би струвал 300 000 лева и би помогнал на местната власт да не понася критики при всеки по-сериозен дъжд.
