Спешно се търсят 100 техници за асансьори. Георги е на 27 години и ръководи екип от шест души за ремонт на асансьори. Заплатата му е доста над средната за страната.

„Реших, че щом има търсене, ще има смисъл да го работя – разяснява Георги пред сутрешния блок на Нова телевизия. -Завършил съм гимназията по битова техника в Пловдив. От курса ни обаче само двама работим в момента като асансьорни техници. Работа има, но няма работна ръка. Не съм оставал без работа откакто съм завършил”

От Асансьорната асоциация опитват да рекламират професията и обикалят училищата за да търсят кадри, пише „Пик“.

След като от бранша са посетили столичният техникума „Попов”, 13 младежи са решили да опитат в професията на асансьорния техник.

Предприемачите Милена Стойчева и Светлин Наков коментираха как да се реши въпросът с глада на кадри за отделни професии и какви се очаква да бъдат професиите на бъдещето, към които да насочим децата си.

„За да се реши въпроса с глада на кадри е нужна нова образователна система – категоричен е Светлин Наков. – Абсолютно, корена на проблема е в образованието. Не трябва да мрънкат от отделните браншове, а да си създадат асоциация. Тя да се грижи за подбора на кадрите. През 2030 година 85 процента от работните места, които ги има в момента, няма да съществуват. Може и да е малко пресилено, но тенденциите сочат това. Има обаче една плавна трансформация. Преди не е имало експерт по изпращане на имейли, например, а в момента имам такава длъжност в офиса си. Технологията подобрява начина, по който упражняваме повечето професии. Иначе не очаквам пренасищане на пазара от ай ти специалисти. Расте търсенето и това е факт. Има нещо, което се случва от много години и това е вкарване на технологии в ежедневния живот. Навреме са прали на ръка, а сега – с перални машини”.

„Въпросите, свързани с по-дългосрочна визия не могат да се решат от един план на действие – коментира Милена Стойчева. – Трябва да се мисли по-пазарно и в областта на образованието това е изключително важно. Трябва да се създадат условия образованието да посреща необходимостта от промяната и образователните нужди. Трябва да се промени начина на преподаване. Да се отвори процеса на преподаване. Учителите не могат да са пенкелера в този процес. Отдавна един човек не може да решава проблемите в момента. Учителите трябва да са един консултант, модератор в процеса на учене. Работим от над 20 години в България и моделът ни е в тясно сътрудничество с бизнеса. Въпросът с липсата на кадри, ако бъде наиситна разгледан от гледна точка на това в какви ключови сектори да се инвестира, това може да е едно решение.

Маркетингът, като основно умение, например, продължава да съществува, но се е порменила средата и начина по който достига тази услуга.

За нас има две основни категории на професии на бъдещето. Едната е, че дигиналната среда постепенно навлиза. Това, да знаеш езика на дигиталната среда е необходимо и задължително условия. Важно е да се развиват и уменията да можеш да мислиш творчески, да си комбинативен, комуникативен. Това са много важни предприемачески ценности и се търсят все повече”.