Теди Амова, Фейсбук

СПРИ И ПРОЧЕТИ: Това е Мария. Запознах се с нея, защото плахо просеше на една от страничните улици в центъра на Бургас. Подминаваха я хора с лъскави дрехи, зяпайки си в скъпите телефони. За малко и аз да я подмина, защото нали все „бързам“. Но спрях и се представих. Разказа ми за дъщерите й, за мъжа й и за хорската жестокост. Тя е от хората, с които за жалост животът се е подиграл в много отношения. Погледнах в краката й, за да видя разпокъсъни чипици. Кой ти има 20 лв. за нови обувки… говорихме си половин час за нещата от живота, а аз обещах на другия ден да й отида на гости, да пием кафе.

Днес отидох и за жалост видях с очите си, че всички мъки, за които ми разказа са истина. Тя живее сама (мъжа й е починал преди време), в колиба, която се разпада и с двор, обрасъл в бурени и боклуци. Трудно й е да върви, не може да стопанисва дома си. „Купих едни тухли на изплащане“ ми каза, ала няма кой да оправи срутената външна тоалетна и те така си стоят сред бъркотията в двора. И чакат. Даже ми сподели, че е ходила да се моли да я приберат в затвора, само да има легло и баня, в която да се изкъпе нормално!

Сърцето ме свиваше като гледах как се зарадва на малкото неща, които успях да й донеса. Споделям нейната история тук, защото смятам, че можем да й докажем, че не всички хора сме жестоки и не всички подминаваме с пренебрежение.
Ето моята молба: Идва зима, а Мария няма здрав дом, в който да я прекара. Вярвам, че можем да намерим начин да й помогнем да изчисти двора си, да ремонтира оградата си и най-сетне да успее да използва онези тухли на изплащане, за да оправи тоалетната си, тази толкова проста човешка нужда.

Ще се радвам на контакти на строителни фирми, бригади, фирми за строителни материали, които биха ударили една ръка. Аз съм готова да поема комуникация и организиране на работен процес за ремонта. Ако сметнете, че можете да ме свържете и с НПО-та в района на Бургас, които биха могли да помогнат – аз съм на разположение.

Знам, че всички бързаме. Знам, че всички харчим парите си за какви ли не глупости, ала за някои хора няколко тухли и една схлупена барака са целият им живот. Нека да помогнем на Мария да прекара старините си по-комфортно в дома, в който е отгледала децата си.