Ако всички претенции, които като българи имаме – че сме древен народ със силни духовни корени, че земята ни е мистична и магична, и че когато сме заедно, сме способни на чудеса – са поне донякъде верни, то някъде там, по склоновете на Шиша Пангма, Боян Петров трябва да чува или по някакъв начин да усеща молитвите за неговото спасение.

Защото цяла България се моли. Дори и тези, които са крайни атеисти, които приемат всяка религиозна практика за суеверие, и те повтарят своето „Дано!“, като всички останали. И няма значение, дали самите те съзнават, че това е просто една кратка молитва, една молба към висшите сили и стихии, които управляват света, той да оцелее.

Защото България има нужда от всяка новина за спасение, от всяка щастлива развръзка… Защото поне веднъж трябва да стане така, че надеждата ни да не е била безсмислена и наивна, да е имало смисъл от нашия трепет и духовна и мисловна подкрепа…

Затова, независимо дали сте вярващи или рационалисти, нека всеки го каже поне веднъж и да си мислим за големия Боян Петров:

…Дано!