Една българска майка написа: Искам дъщеря ми да знае, кой е д-р Черкезов и какъв е подвига му
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
„Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов. Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус. На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица“, това написа във Фейсбук Неделя Щонова. С разказа си, предназначен за нейната дъщеря, тя накара мнозина да си спомнят за героизма на този български лекар, който никога не бива да бъде забравян.
В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора.
Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо. А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.
На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората.
Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.
Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град – Горна Оряховица.
По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.
Пристига в хирургичното отделение.
Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:
– Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти!
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание.
Целият разказ и допълнителни подробности можете да прочетете в публикацията на Неделя Щонова.
Няма коментари