снимки: Данчо Колев, Фейсбук
Един човек загуби кучето си, защото полицейски мотор го премаза. Сега скърбящият собственик на блъснатия и издъхнал Макс, порода чихуахуа, обаче е готов за протест. И не е сам.
Актьорът Данчо Колев разтърси мнозина с разказа си какво се е случило, след като полицейският мотор е прегазил кучето му. На 12 май той и негови последователи ще излязат на протестно шествие срещу полицейското безхаберие, описано от потърпевшия стопанин в този разказ, публикуван от него във Фейсбук:
Свързаха ме с КАТ и обясних за ситуацията. Попитаха ме дали съм видял и/или записал номера на мотора. Аз обясних, че не съм го видял и предвид скоростта, с която моторите профучаха през всички нас на пешеходната пътека, беше невъзможно да се види номера. Казах на дежурния, че въпреки че не съм видял номера, на кръстовището има камери и на тях лесно те биха могли да видят инцидента и номера на мотора. В отговор ми беше обяснено, че въпреки че има камери, те не всички работели и можело и да няма запис от този момент. Казаха ми, че ще пратят дежурен екип на място за да огледа и констатира произшествието. След известно време дойде патрулен автомобил на КАТ и малко след това и двама полицейски мотористи. Написах сведение, в което описах случилото се. Междувременно провеждах разговори с полицаите и те ме попитаха за това, дали един от двата мотора е прегазил кучето и дали разпознавам моториста. Естествено, че нямаше как да го разпознавам, тъй като мотористите носят каски по време на движение. След това те ме попитаха дали мотора, които е прегазил кучето, е някой от двата там. Аз отново отговорих, че не знам тъй като както и по телефона обясних – не съм видял номера му. Катаджиите останаха втрещени от отговора ми и ми казаха, че според сведенията им, като съм се обаждал по телефона съм дал номера на мотора. След това ми казаха че ако съм дал грешена информация и не е това мотора колега им, най-вероятно ще ме съди за набеждаване. Да, ама тука не познаха…
За мое щастие ползвам приложение, което записва всички мои телефонни разговори и включително и тези към 112 и в тях ясно се чува как аз заявявам, че не съм видял номера на мотора. След кратка суматоха и разговори относно камерите на кръстовището и моето настояване да се установи чрез тях МПС-то прегазило кучето, получих информация от патрула на КАТ, че в момента на произшествието камерите „гледали към орион“, което ми беше преведено на популярен език, а именно това означавало, че сменят участъка които снимат и гледат в небето. Екипа на КАТ извади дрегер с които да тества двамата мотористи от полицията. Това така и не се случи и никой от тях не беше проверен за алкохол (не че смятам че някой от тях беше употребил към този момент алкохол).
След около час обяснения и писания, патрулът на КАТ каза, че ще отидат да прегледат камерите и след това ще се върнат да съставят протокол. Прибрах се вкъщи и чаках да ме повикат отново на мястото на инцидента, за да ми връчат протокола и да ме информират кой уби малкото ни момченце. Към 17:20 часа ми се обадиха да сляза на кръстовището, тъй като патрула всеки момент ще се върне след разходката им да гледат камерите. Слязох долу до патрулния автомобил на КАТ. Казаха ми, че са прегледали камерите и че на тях се виждат двама мотористи в жълти жилетки, но ги виждали само отпред и не можело да установят номерата на моторите, нито дали са полицаи. Докато ми обясняваха това изведнъж около нас почнаха да паркират полицейски мотори (общо 6 наброй) и още една полицейска патрулна кола. Настана някаква суматоха. В тази суматоха пристигналите служители на реда започнаха да ме заговарят и задават въпроси един след друг. Ще се опитам накратко да преразкажа какво точно ми беше казано и какво бях питан. Първия доста настъпателно започна да ме разпитва: „И какво сега, ще съдиш ли колегата?…“ Друг ме пита защо кучето е било без намордник и ми заобяснява, че ще ми съставят акт за това, че е без намордник и без повод… Трети ми заобяснява, че колегата много съжалявал и че бил помислил, че някаква котка била изхвърчала… Този или друг почна да ме пита дали не може да приключим казуса и да ми купят едно куче… Друг ме пита какво е кучето и на колко години. Казах ми че е на година и четири месеца и че е чихуахуа. А той ме попита пресметливо: „Ама чистокръвно ли?“
Друг попита къде е кучето, аз казах, че е в багажника на колата ми тъй като го бях прибрал там в легълцето му с любимата му плюшена жаба и го бях завил с одеалцето му. Той ми каза, че пита, защото си мислили, че няма никакво куче и някой си прави майтапи (за този подобен коментар няма думи, с които да изразя възмущението си). Вероятно има и други откъслечни въпроси, коментари, констатации и т.н., но това е най-яркото което си спомням.
