източник: Капитал

Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) изразява сериозните си притеснения от приетите окончателно в четвъртък от парламента промени в Закона за защита на личните данни. Под претекст, че се въвежда европейският регламент за защита на личните данни (GDPR) новата уредба дава възможност на държавни органи да правят проверки на медийни публикации и журналисти за начина, по който са били оповестени лични данни, като законът въвежда дълъг списък от критерии, за които медията и журналистът трябва да следи. Цялостната уредба създава условия за налагане на държавно контролирана цензура, още повече, че законът предвижда огромни глоби за нарушения. Същевременно, законът въвежда нови основания за отказ на достъп до информация.
Буквално часове след като промените в закона бяха окончателно гласувани от Народното събрание АЕЖ- България с отворено писмо призова президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за ново обсъждане в парламента. В писмото се подчертава, че одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни.

Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Законопроектът обаче въвежда толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт.

Не става ясно как ще се спази принципът за запазване на тайната на източника, след като ще се изисква информация за естеството на личните данни и как те са придобити, сочи АЕЖ. Същите притеснения изрази по-рано тази седмица адвокат Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“. По думите му, въпреки че в закона е записано, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции срещу санкции, ако журналистите отказват да ги назоват.

В новата правна рамка се разширяват значително задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни като единствен надзорен орган в България, отговорен за защита на основните права на гражданите при обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС. Тя ще има правомощия за разследване, правомощия за даване на разрешения и становища, както и поддържане на нови публични и непублични регистри.

Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса за защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. В същото време се казва, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да се стига до разкриване на тайната на източника на информация.