4 от всеки 10 пътища в България са в незадоволително или дори лошо състояние, което носи риск за пътната безопасност. Това сочи Доклада за състоянието на безопасността на движението, който вече може да се види в Портала за обществени обсъждания на правителството. X документа, който е огромен по обем, се прави опит за обобщение на цялата картина на безопасността на движението с посочване на конкретни параметри, свързани със загинали, ранени, с поведението и подготовката на водачите и останалите участници в движението, със състоянието на автопарка, контролната дейност на пътя. Докладът очевидно е изготвен от създадената наскоро Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която е към управлявания именно от Борисов Министерски съвет, посочва в. „Сега„.

В документа изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че „по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години“, което значи, че са необходими пари за основен ремонт, а не просто за поддръжка. Според посочените в документа данни 25 на сто от пътищата в България имат лошо състояние на настилките, а други 13.3 на сто са в незадоволително. Изрично е казано, че тези близо 40 на сто от пътищата представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност.

Настилката на 22% от пътищата е в задоволително състояние, добри са настилките на 27% от тях, а отлично – на едва 12%. В 52 на сто от пътищата е незадоволително състоянието на банкетите. Незадоволителни са и 56 на сто от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища. Авторите на доклада изрично уточняват, че категоризирането на състоянието на „задоволително“ и „незадоволително“ се основава на заложените изисквания към съответните елементи в приложимите нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи. Съгласно доклада, третокласните пътища формират 61.3 на сто от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на сто, първокласните пътища с 14.7 на сто и автомагистралите с едва 3.7 на сто.

Средната гъстота на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на показателя в страните от ЕС, но покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава. ГЕРБ и особено нейният лидер постоянно се хвалят с все повече и повече магистрали, а специалистите твърдят, че не само нищо не се променя, а и България изостава в това отношение. Освен настилката, зле са стоят нещата и с указателните знаци и маркировка. На тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризации, твърдят експертите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в границите на населените места, което увеличава риска от пътнотранспортен травматизъм, твърдят още те.

Авторите на доклада са категорични, че състоянието на пътищата е основен фактор що се отнася до борбата за намаляване на жертвите на пътя. Специфични показатели за това са видът на пътния инцидент, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура – пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите интервали. Установените 77 броя участъци с концентрация на пътни инциденти по републиканските пътища пък изисквали допълнителни мерки по отношение на техническото им състояние – непочистено крайпътно пространство, недобро състояние на маркировка, липса на разпознаваемост и идентифициране на потенциалните опасности. Авторите на доклада обръщат внимание и на незавидното положение на техническото състояние на автомобилния парк в България в сравнение с този на страните от Европа.

Със средна възраст от над 18 години и въпреки тенденцията за постепенно подновяване този парк все още остава твърде стар. По официални данни на полицията автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили. Некачествено извършваните ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства може да бъде определено като фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата и опазване на околната среда, посочват авторите на доклада.

Над 80 на сто от ремонтите на автомобили пък се извършвали от нерегистрирани сервизи, които в голяма част не познавали и не спазвали изискванията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на извършените ремонти и последствията от тях, а пък персоналът, работещ в тези сервизи, не се контролирал дали има необходимата квалификация и познания. Не на последно място – липсва анализ по отношение на състоянието на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и неизправността на превозното средство, посочват авторите на доклада.

По данни на МВР през изминалата 2018 г. в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 загинали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 г. загиналите на 1 млн. жители са 87 души (разпределение на 611 загинали при брой на населението 7 050 034 към 31.12.2017 г.). От загиналите през 2018 г. 611 участници в движението 315 са водачи (51.55%); 172 са пътници (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е работник на пътя (~0.16%).

От ранените 8466 участници в движението 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пътници (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са работници на пътя (0.09%). За първите шест месеца на 2019 г. са настъпили 2896 ПТП с пострадали лица, при които са загинали 254 и са ранени 3653 участници в движението. Спрямо същия период на 2018 г. ПТП с пострадали лица през 2019 г. са по-малко със 170, загиналите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 г. при 625 ПТП с пострадали лица са загинали 72-ма и са ранени 787 участници в движението по пътищата.