Мнозина се влюбват в страните, които посещават като туристи.

По-късно, обаче, преместили се да живеят там за постоянно, те са много разочаровани, когато видят не толкова лъскавата страна на нещата, пише pochivka.blitz.bg.

Ще ви разкажем за един такъв град. Той е един от най-богатите в света и най-посещаваните, включително и от мнозина българи.

Дубай е град на лукс, скъпи коли и красив живот. Малцина, обаче, знаят, че законът е много суров спрямо хората, които нямат пари.

Много са хората, преместили се там в търсене на щастие, но озовали се в затвора или на улицата.

Закъснението за плащане на дълг или глоба е равносилно на пълен фалит. А хората, които идват тук, за да работят, не са толкова много.

Хората, успели да се задържат за по-дълго време в Дубай, са единодушни – тук са изкуствени не само дърветата и езерата, но и хората.

В началото на изграждането на града очакванията били, че всеки ще може да се чувства като цар. Сега, обаче, мнозина го оприличават на човек с каменно сърце.

В този град никой не се интересува от опазването на околната среда. Безкрайното строителство произвежда купища отпадъци, мръсна вода и замърсяване на въздуха.

Въпреки това там не се строят пречиствателни станции и всичко се излива в морето.

Голяма част от пристигащите от бедни страни живеят в истинско трудово робство. Плащат им жълти стотинки като в същото време им отнемат паспортите и ги принуждават да работят.

Да не забравим и расизма. Тези, които идват от страни от Третия свят, получават заплати в пъти по-малки от тези на европейците и американците.

Тук не се търсят толкова знанията и уменията, колкото „чистотата“ на паспорта.