Тегленето от банкомат в чужбина е най-неизгодният начин за осигуряване на пари в брой при пътуване в чужбина. При 200 евро от машина таксите варират между 5 и 25 лева от издателя на дебитната карта и банката, показа проверка в регистъра на централната ни банка, пише „Монитор“.

Обикновено притежателят на пластика смята, че няма такса при плащане на ПОС терминала или онлайн. Това обаче не е валидно за всички банки – някои налагат такива, като сумата е фиксирана на транзакция или е процент от платената сума. Има и такива, чиито кредитни карти не оперират в чужбина и е посочено, че услугата не се предлага. Финтех компании предлагат алтернативни начини на разплащане и теглене на пари в брой. При всяка от тях условията са различни, но като цяло предлагат конкурентни условия, които спестяват такси при плащане в чужбина, както и пазарни обменни курсове.

Как да не губим пари в чужбина? Най-добрият вариант за близките дестинации е ползване на местна валута, закупена на родна земя, или плащане с карта (виж каретата). Когато се теглят пари от банкомат в чужбина, винаги за предпочитане са устройствата, собственост на банкови институции. Добре е все пак, ако притежателят на картата реши да тегли в брой, това да става от банка от групата, издала картата му. Сигнална лампа за пътешествениците е наличието на голям брой автомати за пари, които са собственост на независими оператори. Този тип машини обикновено първоначално предлагат да извършат трансакцията по техен валутен курс, с което голяма част от потребителите се съгласяват. Клопката е добре позната, особено при по-посещавани туристически обекти, където масово има подобни АТМ. Те използват динамичното превалутиране (Dynamic Currency Conversion), пример за добра идея, която се е изродила в начин да бъдете здраво наказани финансово. В началото целта е била да знаете точно колко плащате в собствената валутата, в която е издадена вашата карта. Предполага се, че така ще е по-лесно да сравнявате цените, отколкото постоянно да преизчислявате. Точно тук е уловката – този курс обикновено е с 5 до 20% по-неизгоден от пазарния и от този на банките. Всъщност възможно е подобна услуга да бъде предложена и на ПОС терминал при плащане в магазин или заведение. Всеки лесно може да се заблуди, ако не е сметнал предварително точно колко местна валута трябва да получи срещу левовете си. Още повече че на тези места ще ви предложат вместо в техните пари с картата да „платите в левове“, което дори и да звучи примамливо е подвеждащо. Това важи с особена сила за държавите, които не са в еврозоната и ползват валути, чиято равностойност в левове не може лесно да се пресметне наум. Таксата за динамичното превалутиране е процент от сумата и може да е доста сериозна. Ето реален пример за теглене на €70 евро от банкомат на голяма банка в Гърция. В случая е избрана трансакция с динамично превалутиране (DCC) и това струва още €6.57 или над 9% такса, което в банковата ви разпечатка ще бъде изписано като €76,57.