Днес, 3 януари в 07:19 българско време Земята ще премине през точката си на перихелий – най-близката си позиция от Слънцето на своята орбита.

Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-близо до Слънцето – на разстояние 147 099 760 км по данни на Time&Date, пише offnews.bg..

Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-голям видим размер. В перихелий Земята е с около 5 милиона километра по-близо до Слънцето, отколкото в афелий (най-далечната от Слънцето точка орбитата на Земята), когато ще е на 152 104 285 км.

Думите перихелий и афелий идват от древногръцки, където „пери“ означава близо, „афо“ означава далеч, а Хелиос е богът на Слънцето. Заедно те се наричат апсиди – точките на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.

Днес слънчевият диаметър ще изглежда малко по-голям, отколкото в ахелий като разликата е незабележима за човешкото око.

През 2019 г. Земята преминава през перихелий на 3 януари, а през афелий – на 5 юли в 01:10. През 2020-та това ще се случи на други дати – 5 януари и 4 юли съответно.

Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене  е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.

Математиците и астрономите са изчислили, че през 6430 г., след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.

Количеството слънчева енергия, достигащо Земята в перихелия, е с 6.9% повече, отколкото в афелия, тъй като разстоянието от Земята до Слънцето в афелий е с 3.4% повече. Това се дължи на закона на обратните квадрати, според който стойността на дадена физическа величина в дадена точка в пространството е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието от източника на полето, което характеризира тази физическа величина.

Тъй като Южното полукълбо е наклонено към Слънцето приблизително по същото време, когато Земята е най-близо до Слънцето, през годината то получава малко повече слънчева енергия от Северното полукълбо. Този ефект обаче е много по-малък от промяната на общата енергия, дължаща се на наклона на земната ос, и освен това по-голямата част от излишната енергия се абсорбира от огромното количество вода в Южното полукълбо.

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е януари и е зима и фактът, че Земята преминава през най-близката точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

Тъй като нашата планета сега е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бързо, отколкото след половин година.

Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афвлий – 29,27 км/сек.

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.