Актьорът Димитър Маринов, който участва в спечелилия „Оскар” филм „Зелената книга” и се появи с българския флаг на церемонията на наградите, заяви, че това е било спонтанно решение в последния момент.

„В деня на Оскарите го сложих във вътрешния си джоб. Определено казано, не бях готов. Нещо в мен се преобърна и си казах: „Защо да не се възгордея просто от чисто чувство за родолюбие?”. Дори на червения килим имаше 4 мексикански знамена. Те са горди, защо да не съм и аз горд? Но го оставих във вътрешния джоб. В момента, в който се произнесе „Зелената книга”, минах отзад, тогава извадих флагчето, когато видях голямата сцена, когато видях четирите мексикански байряци в залата. Тогава просто нешо отвътре се преобърна, извадих го и леко го сложих в малкото ди джобче. Просто бях горд от това, че България стъпи на тази голяма сцена”, категоричен беше Димитър Маринов.

Виго Мортенсен посочи българското флагче, издаде Димитър Маринов. „Неговата реплика беше: „Nice touch”. „Хубаво докосване, вярвам, че твоята държава ще бъде горда. Тогава той си отвори сакото – беше си залепил лепенка на любимия датски футболен отбор. Каза, че ако беше взел Оскара, щеше да си отвори сакото и да го покаже”, разкри още българският актьор.

На сцената той е държал Оскара на продуцента Джим Бърк, който се е озовал в неговите ръце.

„Той каза: „Някой да го държи”, и излезе да говори. Джулия Робъртс стоеше с Оскара, а аз просто бях до нея. Тя каза: „Ти го вземи, заслужаваш”. Аз отговорих: „Той не е мой”, а тя каза: „Знам” и ми го даде. В този момент Махершала ме извика, прегърна ме и направи коментара: Looks good on you”, допълни Маринов.

Посланието му към всички българи е: „Един ден и те да си сложат флагчето в ревера и да не им пука”.

Той подчерта, че когато развееш знамето, трябва да знаеш защо го правиш. „Пожелавам на всеки един българин, ако един ден ви се удаде възможност да развеете флагчето, имайте причина да го развеете и го развейте гордо”, подчерта Маринов. 

Маринов се е родил с животозастрашаваща бронхопневмония. Осиновен е от лелята на своята истинска майка, която е от богато семейство, което впоследствие му донася много негативи. Димитър обаче е благодарен на съдбата за всичко, което му се е случило.

„Всичко това, което в момента се случва с мен, се случва точно защото аз съм преживял този живот. Страданието е вид двигател, но да не се превръща в меланхолия и депресия. За актьорите страданието е преживяване, което ни кара да раждаме, да пресъздаваме, да се стремим, защото във всяко нещо, което правиш основното е любов и оптимизъм. Да, трудно беше, ревове, чувстваш се самотен, отвергнат, непризнат, няма път, няма надежда, но има едно нещо – вярата дълбоко вътре”, изтъкна Маринов.

Пред Диана Любенова той призна, че мъжката фигура винаги е липсвала в живота му. Макар и осиновен, той винаги е бил край родната си майка.

„Казвах на осиновителката „мамо”. Това, което ми липсваше, е да казвам „татко”. Аз не съм израснал с мъжка фигура в живота си, въпреки че съпругът на родната ми майка беше много грижовен и приятен човек”, разкри Маринов. Срещнал е родния си баща за пръв и единствен път в Русе през април 1986 г., след като го е намерил чрез приятели. „Буквално се появих в апартамента му, разговаряхме десетина минути, дадох му моя телефон и адрес в София. Казах му, че не желае нищо, просто едн приятелство и любопитство, нищо повече. Той никога повече не се обади”, сподели Димитър Маринов.

 

final theory test