„Денят на данъчна свобода“ тази година е 18 май, са изчислили експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ), съобщава Дарик. През новата 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните за нашата страна 43,9 млрд. лева. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни, за да попълним хазната. 18 май е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, сочат изчисленията на ИПИ.

Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – в България я наричат „Ден на данъчна свобода“, а по-света е известна като Tax Freedom Day. През тези 138 дни се отчитат общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат, отбелязват експертите.

Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят“ за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9 май за държавата, а в дните до 18 май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци.Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните два дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. В ИПИ очакват и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че няма да има дни за отработване.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно през годината. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства, посочват експертите. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 г. и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1% на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурителен праг.

През последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас, отбелязват експертите. Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, т.е. за тях „Денят на данъчна свобода“ идва чак в края на юни, са изчислили от Института за пазарна икономика.