Папа Франциск направи светци две от най-спорните фигури в Римокатолическата църква през XX век. Франциск канонизира салвадорския архиепископ Оскар Ромеро и папа Павел VI, който управлява Църквата в едни от най-бурните времена, информира „Ройтерс“ и news.bg.

На церемония пред десетки хиляди хора на площад „Свети Петър“ във Ватикана Франциск обяви двамата за светци с други петима по-малко известни, които са родени в Италия, Германия и Испания през XVIII и XIX век.

Ромеро, който e застрелян от десни по време на меса през 1980 г., и Павел, който закрива Втория ватикански събор (1962-1965), са спорни фигури в Църквата и извън нея. Те са свързани с политически и социални промени през миналия век. И двамата оказват огромно влияние върху Франциск – първият папа от Латинска Америка.

Ромеро, който често е осъждал репресиите и бедността, е застрелян на 24 март 1980 г. в Сан Салвадор, столица на Салвадор. Убийството е един от най-шокиращите моменти в дългогодишния конфликт между няколко подкрепяни от САЩ правителства и леви бунтовници. По време на конфликта са избити хиляди хора от десни и военни отряди.

Вярва се, че убийството е по нареждане на Роберто д’Обюсон, военнослужещ и основател на дясната партия ARENA. Той умира от рак през 1992 г.

Ромеро многократно е осъждал упражняваното от салвадорските военни и паравоенни насилие върху цивилни и е призовавал международната общност да спре репресиите. Минути преди да бъде застрелян в сърцето той говори за разпространяване „ползите от човешкото достойнство, братство и свобода на планетата…“.

75 000 души са убити и 8 000 са ранени по време на войната в Салвадор между 1980 и 1992 г. Ромеро се превръща в икона за бедните хора в Латинска Америка. Но някои във Ватикана и влиятелни консерватори в Римокатолическата църква в Латинска Америка са против канонизирането му, тъй като смятат, че Ромеро е бил твърде политизиран през живота си и дори след смъртта.

Процесът по канонизирането му се влачеше от десетилетия. Франциск го ускори след избирането му през 2013 г. и след като през 2015 г. Ватиканът обяви, че Ромеро е мъченик.

Павел VI, срамежлив човек, описван от биографи като нерешителен, е избран през 1963 г. и умира през 1978 г.

Франциск често цитира Павел, показвайки, че е ангажиран да приложи реформите на съвета, които позволиха месата да се провежда на местни езици вместо латински език, изрази уважение към другите религии и започна помирение с евреите.

И до днес ултраконсервативни католици не признават приетите по време на съвета учения и обвиняват Павел, че е поставил начало на упадък на традицията.

Управлението на Павел съвпадна с кардинални социални промени, включително сексуалната революция.

Въпреки множеството реформи, които са приети, Павел остава в историята с енцикликата си „За човешкия живот“ от 1968 г., която доведе до налагане на забрана от Църквата за използване на противозачатъчни.

Забраната, която Павел приема, е в противоречие със съвета на папска комисия. Тя се превръща в най-спорното решение на Римокатолическата църква през XX век. Павел също е първият папа на съвремието, който пътува извън Италия да се срещне с католици. Практиката продължава и до днес.

Павел VI е третият папа, който Франциск канонизира от 2013 г. Другите са Йоан XXIII, който умира през 1963 г., и Йоан Павел II, който умира през 2005 г.