nakratko.bg

Обикновеното въженце с меден накрайник може да върже не само обувките, но и бюджета на мащабно бизнес начинание.

Обувката от пещерата Арени-1 в Армения

Преди повече от 5000 години хората вече са използвали връзки, за да закрепват сандалите и обувките си. През 2010 година в пещерата Арени-1, която се намира в южната част на Армения, археолози откриват най-древната известна към момента обувка. Радиовъглеродния анализ показва, че е изработена около 3600 – 3500 г. пр.н.е. Обувката се е фиксирала с помощта на връзки. По подобен начин американските индианци са закрепвали мокасините, гърците – сандалите, а нашите предци – цървулите си.

Около XIII век връзките вече се произвеждат с конични наконечници, обикновено изработвани от метал. Накрайниците първо не позволяват да се разнищват краищата на връвчиците. Освен това, така по-лесно се нанизват през отворите в дрехите, където най-вече са използвани връзките. Разбира се, някои са търсели и естетически ефект освен двете очевидни практични предимства на поставянето на накрайник на връзките. Твърди се, че през XV век Христофор Колумб, когато достига до Куба, започва да търгува медните накрайници от връзки за дрехи, обменяйки ги срещу злато; местните жени нанизвали малките медни тръбички на тънки връвчици и ги носели като огърлици.

Съвременните връзки за обувки са пряк наследник на всичко това. Днес не може да учудиш никого с парче връв с определен размер, чиито краища са със специални накрайници. Задачата на връзките е да стегнат обувката около ходилото така, че да е удобна за носене. Но обувките с връзки стават популярни едва в началото на ХХ век. До тогава за фиксацията към крака се използват всевъзможни закопчалки, копчета и т.н. Лошото на този тип закопчаване е, че в мокро време закопчалките и другите приспособления просто се разхлабват или разкопчават и обувките започват да се изхлузват от краката.

Много дълго и самата обработка на кожите и другите материали, от които се изработват обувки, не е позволявала формата да се запазва окончателно една и съща. Един изобретателен предприемач вижда в тази ситуация възможност да натрупа състояние. Казва се Харви Кенеди. Роден е в Ирландия, но се мести да живее в Англия. Той се сеща за връзките, които, когато ги разхлабиш, обувката става по-широка и удобна за обуване и събуване, а когато ги стенеш, я държат здраво за крака.

На 27 март 1790 година Харви Кенеди получава патент за връзките с метален накрайник, като средство за фиксиране на обувките. Просто никой преди него не се е сетил да поиска патент върху толкова очевидно решение. Всъщност, патентът е по-конкретно за аглеите – металните накрайници, които се поставят на връзките. След като получава патента за отдавна съществуващото „изобретение“, Харви Кенеди става много богат. Макар в началото бизнесът да върви тегаво, впоследствие предприемачът натрупва състояние, оценявано на около 2,5 милиона долара. Забогателият Харви със семейството си заминава за Америка, и там живее до края на дните си.

Впрочем, в цялата история около връзките за обувки с метални накрайници има нещо „завързано“. Информацията за патента и за приноса на Харви Кенеди за популяризирането на връзките за обувки тръгва от публикации в издания отпреди повече от век – в брой 33 на „Cosmopolitan“ от 1901 година и в 86 том на „Scientific American“ от 1902 година.

Мащабното производство на връзки за обувки започва не в Англия, а малко по-късно в САЩ – първите отворени фабрики са в Масачузетс и Ню Хемпшър. Дори и в най-тежките в икономическо отношение времена, когато големи заводи и цели индустрии буквално рухват, приходите от производство на връзки за обувки осигуряват прилични печалби.
И днес в този бизнес може да се печели и то доста добре. През 2011 година, например, ирландската марка Mr. Kennedy, наречена така в чест на същия онзи предприемчив ирландец Харви Кенеди, пуска на пазара връзки за обувки от злато 999-та проба, които се предлагаха за 19 000 долара. За по-непретенциозните марката предлага и връзки от сребро, които струват 3 000 долара. И двата вида се предлагат с доживотна гаранция.

Изобщо, историята с патентоването на очевидното не е единственото забавно в историята на връзките за обувки. През 2017 година физици от Университета в Бъркли провеждат изследване, чиято задача е да се обясни, защо връзките на обувките се развързват по време на ходене или бягане. Създават специални тестове и методология, чрез които нагледно демонстрират как се случва „ефекта на развързването“. Физиците доказват, че докато бягаме, ударите на крака в земята разхлабват възела, а инерционните сили теглят в противоположни направления краищата на връзките и те се оказват развързани.