източник: pochivka.blitz.bg

След като чух за това място, исках да разбера подробности, повече информация, това място наистина оставя малцина безразлични. Като цяло Хонконг и без това е изненадващ; не без причина той привлича толкова много хора с много различни характери и не по-малко различни цели, пише българка, пътувала до азиатския град. И така преди 30 години върху много малко парче земя имало много сгради, фабрики, жилищни помещения, нелегални компании и престъпни групи.

За това място са направени няколко филма и са написани много книги и статии. И само малцина са видели всичко това със собствените си очи, защото по това време не всеки би посмял дори да се доближи до това място

.В дните на династията Сонг е създаден пост за защита на търговците на сол, в онези дни това е една от най-скъпите стоки.

През 1841 г. островът се превръща в британска колония, така че този град-крепост е оставен за Китай. Но това наистина пречело на Великобритания и година по-късно те нападнали крепостта, всички военни и жители успяха да напуснат крепостта преди да пристигнат британците.

Тези територии преминали към британците и постепенно запустели. До 1940 г. къщите били съборени.

Историята не свършва дотук, по време на Втората световна война китайците отново предявили претенции за крепостта, затова около 2000 бежанци от континента се заселили на това място. До 1950 г. това място се превръща в убежище за наркомани, проститутки и бандити. Най-известните и влиятелни групи: Сунийон и 14K, които съществуват днес, имат представители по целия свят.

До 1984 г. населението на тази територия е достигнало невероятните 33 000 души. 1,2 милиона души на кв. км.

Според окончателните  данни, броят на хората достигнал цифрата от 50 000 на територия с размери 126 на 213 метра.

Тук те търгували с наркотрафик, проституция, приемали зъболекари без дипломи, приготвяли храна за ресторантите в града, включително доста известни, уреждали боеве и много други.

Зад стената живеели онези, които нямало къде да отидат и които нямали пари за по-добри условия. Тук живеели цели семейства. Децата играели на покрива – това било единственото място, където влизал чист въздух и където имало поне малко повече пространство за открити игри.

През 1987 г. бе решено да бъде съборен укрепеният град. До 1992 г. последните жители са изгонени, като им плащат малка компенсация. И през 1993 г. започнали да се събарят сградите, но много от тях още съществуват.