Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) глоби с 55 000 лв. Националната агенция за приходите (НАП) за абсурден случай, при който са запорирани сметки на жена, въпреки че нито имената ѝ, нито рождената ѝ дата съвпадат с тези на длъжница, издирвана от германските власти.

Историята е започнала на 2 януари 2018 г., когато от Германия в НАП пристига искане за събиране на задължения на българската гражданка И. (собствено име) Г. (фамилно име). Тя е посочена като управител на регистрираната в Германия фирма „Dogus food“, информира news.lex.bg.

Три дни по-късно служител от специализираната дирекция на НАП, която се занимава с подобни запитвания, пише на германците и иска те да разменят във формуляра си местата на собственото и фамилното име на търсената българка и така длъжник вече не е И. Г., а Г.И. В искането на чуждата държава всъщност липсват данни за презимето на длъжницата, няма и такива за моминското ѝ име.

Вместо да изиска информация за тях (това е направено едва през март 2019 г.), служителят на НАП прави справка в ЕСГРАОН и там попада на Г.Б.И., която след това подава жалбата до Комисията за защита на личните данни, довела до солената глоба за НАП.

Така служителят на приходната администрация предава Г.Б.И. на публичен изпълнител, като човек, който дължи над 169 000 лв. за данъци в Германия. През 2019 г. са наложени запори на нейни банкови сметки и на колата ѝ. Жената се свързва с публичния изпълнител, за да му каже, че никога не е била в Германия и не дължи данъци там. Едва тогава е поискана допълнителна информация от Германия и се оказва, че тяхната длъжница има различно моминско име, различна дата на раждане и различен постоянен адрес в България.

Това е трябвало да бъде установено година по-рано, става ясно от решението на КЗЛД, в което се обяснява, че НАП има специални процедури за такива случаи, когато искане от чужда държава за българин-длъжник не съдържа достатъчно информация за идентифицирането му. Правилата в приходната агенцията са, че трябва първо да се изиска допълнителна информация, а ако запитващата държава не може да предостави такава и затова не може да се установи точно кой е длъжникът, преписката се прекратява.

Въпреки това, служителят на НАП е направил справка в ЕСГРАОН, констатира КЗЛД, като изброява данните на Г.Б.И., които е извадил от там – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта. „Лични данни, които са неправомерно събрани“, заявява комисията и подчертава, че длъжницата и Г.Б.И. имат различно бащино име, дата на раждане и постоянен адрес.

„Данните са събрани в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД доколкото липсва условие за допустимост за тяхното събиране, а в последствие и тяхната употреба за образуване на изпълнително дело срещу жалбоподателката за събиране на вземане в размер на 169 315,37 лв., постановление за налагане на обезпечителни мерки – а именно запор на налични и постъпващи суми по сметка в банка и запор върху МПС“, заявява КЗЛД.

Като посочва, че в последствие незаконно са събрани и данни за банковите сметки на жената. „Осъщественото в последствие обработване на личните данни на жалбоподателката, а именно предоставянето им на съответните банки с изпратени до тях запорни съобщения също е незаконосъобразно. Доколкото липсва основание за обработване на личните данни на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело, незаконосъобразни и в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламента са и действията по предоставяне на личните данни на жалбоподателката в обем от имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, на Централния регистър на особените залози с искане за вписване на запора в регистъра“, заявява комисията.

КЗЛД подчертава в решението си, че нарушението на етапа на събиране на личните данни впоследствие е довело и до тяхната неправомерна употреба.

И заключва, че личните данни на Г.Б.И. са обработени от НАП, в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (отменен) и на чл. 6, §1 от Общия регламент за защита на данните.

„Същото не е съобразено с изискванията за законосъобразност и допустимост на обработването на лични данни, извършено е без съгласието на жалбоподателката и без да е налице нито едно от останалите условия за допустимост на обработването посочени в цитираните разпоредби, а именно същото не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, или за реализиране на законните интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет“, заявява комисията.

И се заема да определи подходящата мярка, която да наложи на НАП. Установявайки, че нарушението е довършено и е неотстранимо, КЗЛД стига до извода, че е целесъобразно да наложи имуществена санкция и заявява, че тя „ще има предупредително и възпиращо действие и ще допринесе за спазване на установения правов ред“. „Като освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, имуществената санкция има и дисциплиниращо действие. Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че дължи необходимата грижа, предвидена в ЗЗЛД и Регламента и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс“, пише в решението.

За да определи точно 55 000 лв., комисията взема предвид като смекчаващи обстоятелства, че нарушението е първо такова за НАП, погазени са правата на едно физическо лице, а и приходната агенция вече е прекратила принудителното изпълнение срещу жената и е отменила наложените запори на 3 юли 2019 г. „Като утежняващо обстоятелство е отчетено, че нарушението, което касае различни форми на обработване налични данни, а именно събиране, предоставяне и употреба, е довършено с акта на своето извършване и е неотстранимо, а същото е станало известно на КЗЛД в следствие сезирането ѝ от потърпевшото лице“, посочва комисията. И добавя още, че става въпрос за голям обем лични данни, както и това, че за жената са произтекли вреди – което приема за безспорен факт, тъй като са запорирани сметките ѝ и са ѝ причинени безпокойство и притеснения. Освен това нарушението е продължило година и половина.

Решението на КЗЛД може да бъде обжалвано пред съда.