11 Ноември – св. Мина.
На този ден имен ден празнуват: Мина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор, Виктория
Известен чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните, пише bulmedia.

Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклециан и Максимиан.

В този ден православната черква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.

От 11 ноември започват „Вълчите празници“.
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.

В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.

По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци, Мратиньок – останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември.
В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките.

Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно – черна кокошка или петел – Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: „Какво колиш?“. По-възрастната отговаряла: „Коля мратиняк“ и го заколва с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка“ . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали – защото смятали, че имат различни целебни сили.

Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.