„За превоз на пътници при високи скорости“ – това е записано в техническите спецификации за модел  Волга ГАЗ-23, предадени през 1959 г. на автомобилния завод от клиента – спецслужбите КГБ.

На практика това означавало, че им е нужен автомобил, който да се ползва като ескортна машина в правителствените кортежи, но също така и да може да настига и да е равностоен на чуждестранните коли, с които пътували служителите на посолствата на западните страни. Освен това, специалният автомобил трябвало да бъде неразличим външно от серийните автомобили.

Днес не е лесно да си представим, но естеството на отношенията между съветските контраразузнавателни агенти и членовете на чуждестранните разузнавателни служби често изглеждала като в криминалните и екшън филми: първите се опитвали да догонят, а вторите да изчезнат. Затова колата била от основна важност: чужденците често имали топ версиите на чуждестранните автомобили с многолитрови двигатели, с които серийните Волга не можели да се справят.

Невъзможно било държавата да закупува високоскоростни автомобили за специални нужди от чужбина, а и само едно местно превозно средство можело да не се откроява ненужно в еднообразния трафик по това време.

Първата „Волга“ – не е първият догонващ автомобил за преследвания

Автомобилът на базата на Волга ГАЗ-21 не е първият “високоскоростен автомобил”, създаден за съветските специални служби – преди него това са “Емка” с двигател Ford V8 и “Победа” с редова “шестица”.

Специалните “Волги” са проектирани от конструктори на ГАЗ и проектът е съгласуван с института НАМИ. За да може колата, както се изисквало от техническите условия, да развие 160 км / ч, под капака, вместо обичайната редова „четворка“, е поставен 5,5-литров V8 от правителствената „Чайка“ с мощност от 195 к.с. И заедно с автоматична скоростна кутия.

Екипът от конструктори се оглавявал от инженер Борис Дехтяр и той трябвало да реши две задачи. Първо, да се гарантира геометричната съвместимост на новия силов агрегат с пепредназначения за него корпус и второ, да се поставят в ред ходовите характеристики на машината с нарушено тегло.

За модела с малка серия (от 1962 – 1970 г. са произведени само 603 бройки на ГАЗ-23), е направено ново шаси – всички тръби трябвало да бъдат положени под него по такъв начин, че две паралелни изпускателни системи на V-образния двигател да не се виждат отвън. Оригинални били и някои части от предната част на корпуса, на едни от тях им била променена формата, други пък били подсилени.

Двигателят от  „Чайка” бил преработен, направено е по-мощно окачване и спирачки, в които дори била използвана специална високотемпературна спирачна течност (до + 130 ° С).
Външните различия старателно били избягвани. По този начин селекторът на автоматичната скоростна кутия е маскиран като обикновен лост на волана.

За да се поддържа управляемостта на машината с тегло 300 кг и с претоварена предна част, фабричната документация предписвала поставянето на 120-килограмен баласт в багажника – стоманена плоча.

Друг атрибут на секретността е допълнителната ключалка на капака, който по този начин можел да се отвори само до 5 см. Подобна система била поставено и в багажника – тайна дръжка блокира обичайната ключалка.

В някои от секретните волги имало специфични промени в електрическото оборудване – два блока превключватели позволявали на водача да подава сигнал отделно с всеки фар. Съществувала система от кодове за служителите със светлинни сигнали.

В ляво – ГАЗ-23, в дясно – обичайната “Волга” ГАЗ-21. В специалната кола се вижда масивен двигател и изпъкнала радиаторна решетка.

Като резултат се е получила „ГАЗ-23“ – автомобил за съпровождане, но също така и високоскоростна кола. Външно неразличима от хилядите обикновени Волги, ГАЗ-23 бил способен да вдигне 170 км / ч (+40 км / ч) и да ускори до 100 км / ч за 16 секунди. Автомобилът се отличавал с високо качество, заводът му давал гаранция от шест месеца или 20 хиляди километра. /auto.blitz.bg