Кипър е една от най-популярните дестинации за почивка в Европа. Островът на Афродита предлага изключително разнообразни варианти за приятна и пълноценна почивка: великолепни плажове и условия за спокойна семейна ваканция, впечатляващи екскурзии, обиколки на манастири и антични забележителности.
Столицата Никозия предлага не по-малко разнообразие от интересни места за посещение на туристите. Тя има стара част, градски стени и няколко интересни музея.
Има едно място в сърцето на Никозия, обаче, в което почти никой не може да припари. През септември със специално разрешение там беше допуснат фотографът Роман Роброек, който направи забележителни снимки и разказа историята на много красиво, но застрашено от голяма опасност място.
Преди дни Роброек показа снимките си от Зелената линия – буферната зона на ООН в Кипър, която разделя северната турска от южната гръцка част. Тя минава точно през средата на Никозия, където е нейната стара част. През 2013 година тя беше включена в списъка със застрашеното културно наследство на Европа.
Фотографът е бил допуснат в зоната с ескорт от въоръжените сили на ООН. На конференцията на организацията Европа Ностра той разказва какво е видял и алармира за тежкото състояние на забележителните сгради, които могат да бъдат изгубени завинаги. Ето какво разкрива той, цитиран от „Сайпръс мейл“:
„Първите сгради, които видях и снимах, бяха училищата „Агиос Касианос“. Те представляват много интересен комплекс от две неокласически сгради от началото на 20-и век, едната от коит после станала детска градина.
Църквата „Свети Георги“ се намира в същия комплекс и е много важен паметник. Датира от 17-и век, построена е от дялан камък, а по-късно е променяна отново.
Срещу църквата е „Къщата на Ани“, наречена на жена, отказала да я напусне след създаването на буферната зона. Дипломацията на ООН не могла да я изкара от там. Тя продължила да живее в къщата и войниците на ООН редовно я придружавали на пазар да си купи храна. Еди ден, когато не забелязали никакво движение вътре, те влезли в къщата и я открили мъртва. Нямало кой да уреди погребението и войниците платили за него. Ани била на 90 години, когато починала. Историята ѝ, обаче, още е жива.
По-надолу по улицата се натъкнах на църквата „Свети Яков“ – един от най-важните паметници в буферната зона. Тя датира от 15 и 16 век, достроявана е и по-късно. Тя е от византийски тип, покрита с два пресичащи се кръгли купола. Църквата е част от комплекса на манастира „Свети Яков“.
В един момент пресякохме буферната зона на улица „Ледра“. В единия ъгъл се намира известният хотел „Олимп“. Преди десетилетия той е бил един от най-важните хотели в града зад стените. Богатството на архитектурните му елементи, както и широките зали вътре и големите стаи, разкриват значимостта на сградата и голямата ѝ роля в сърцето на икономическия и социалния живот преди години. От 1974 година сградата е изоставена на произвола на времето. Само част от фасадата е възстановена. Изглежда изумително“.
Роброек прави снимки на още няколко забележителни с архитектурата си сгради, повечето от които са били в центъра на някокогашния търговски живот. Той посещава и бивши бази на ООН, разказващи мрачни и любопитни истории от времето на най-голямото напрежение между гърци и турци на острова.
Няма коментари