Защо толкова често се получава така: Някой българин е казал нещо за неговото си време, за съвременните си проблеми, а след десетилетия, понякога дори и след повече от век, думите му звучат сякаш са изречени в днешния ден?
Трудно е да се каже. Може би защото България е раждала големи умове и сърца, които са успявали да вникнат дълбоко в проблемите на народа и страната ни, да стигнат до същината им. Или пък защото българските неволи са все едни и същи, кой знае?
Преди 81 години, месеци преди да напусне този свят, великият български писател Йордан Йовков споделя своите наблюдения за духовната криза, обхванала тогава обществото ни. Неговите размишления бяха споделени като цитат в страницата на Дом-паметника на автора на „Старопланински легенди“ , „Песента на колелетата“ и „Вечери в Антимовския хан“. За съжаление, притесненията на Йовков, че България изостава в културно отношение от останалите балкански народи звучат твърде актуално и днес.
Може ли да изрежете така цитата на средата на изреченията .Вършете си по хубаво работата ,нищо лично