Докъде може да стигне сблъсъка на поколенията в България? Може ли комфорта на родителите на играещи деца да се противопоставя на малкото възможности на възрастните пенсионери да подишат чист въздух и да излязат от дома си? Тези въпроси поставя една млада българка в своя разказ, предаден от електронното издание „Петел”.

Без да вземаме страна, предоставяме на вашето внимание разказа за една ситуация, която се разиграва в този случай във Варна,  но вероятно съществува и в други български градове:

Днес, баща ми(85) и майка ми(77), са били на детската площадка на 30 метра от блока ми. Тя представлява детски съоръжения , настрани една беседка и около 5 пейки още по-настрани. Голяма и красива сред  дърветата. Всеки ден баща ми и майка ми излизат на разходка до там, защото той не може да върви почти изобщо и поради това  да не стане затворник в къщи, излизат там и стоят  2ч. и се прибират. До това се свежда техния социален живот. Стоят на беседката с още 4 баби и си говорят. Беседката, повтарям, е доста настрани от детските съоръжения. НО се намерили няколко майки, които им вдигнали скандал, че това било детстка площадка, а не пенсионерска и да отидели в пенсионерския клуб. ПОвтарям,площадката е доста голяма и има беседка( 1) и поне 5 пейки. Никога не са пълни дори. НО все пак е лято и пече, съответно беседката със сянка е по- желана от пейките. НО тя е заета от бабите 2ч. След това дошъл един баща и понеже бабите им станало обидно, си тръгнали, той седнал в беседката и си отворил бира със същия скандал, че това не било място за възрастни хора, а за бащи пиещи бира пред децата явно е. Страшно много се ядосах, защото майка ми е изучила стотици хиляди деца 1-3 клас, а баща ми също е бил български бачкатор. Тези хора не заслужават ли общественото място в близост до блока ни, защото не може той да върви по-далеч при положение, че не пречат на никое дете. ЩО за общество сме? Що за възпитание ? Неща като толерантност и разбиране има ли? Какви деца възпитават тези майки? Нямам думи. Родителите ми от обида рискуват да станат затворници в къщи, защото няма къде наблизо да отидат.