fbpx

„Вашингтон Поуст“: Председателството на България се оказа твърде показателно за ЕС

Редът на България да води ЕС приключи. Как минаха нещата?

Джулия Руон, „Вашингтон Поуст“

През януари България, най-бедната и най-неравноправна страна в Европейския съюз, пое шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, където министрите на всички 28 членки на ЕС си дават среща за да приемат закони и да координират политиките.

Въпреки че ролята на председателството намалява, то все още предоставя на сегашните държави възможности за популяризиране на техните национални интереси и постигане на решения, близки до техните предпочитания. Как се справи България с това?

Водени от коалиция от дясноцентристката партия ГЕРБ и от крайно десните „Обединени патриоти“, българските европейски целите бяха амбициозни: да се развие интеграцията на Западните Балкани, да се подновят кандидатурите на страната за присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната и да се насърчи сигурността, солидарността и стабилността в Европейския съюз. България също продължи темата, която бе фокус на естонското председателство на Съвета – цифровата икономика – за да покаже както разцвета на технологична индустрия в България, така и факта, че настоящият европейски комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел е български политик.

Далеч по-малко международно медийно отразяване получи случващото се в българската вътрешна политика, където през последните месеци се наблюдаваше нарастващ нелиберален консенсус и множество протести срещу корупцията и недостатъците в социалните грижи.

Известен напредък в присъединяването на Западните Балкани

Като балканска страна, България направи основен приоритет задаването на ясен европейски път за членство на своите балкански съседи – Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Добрите двустранни отношения на България с тези страни позволиха този стратегически фокус, мотивиран от опасенията за увеличаване на влиянието на Русия, Китай и Турция в региона.

ЕС също така призна важността на сътрудничеството в Западните Балкани за намиране на общи решения за миграционните потоци и европейската сигурност. За много мигранти най-краткият транзитен маршрут към централноевропейското ядро ​​минава през страните от Западните Балкани.

Досега само Сърбия и Черна гора започнаха преговори за присъединяване към Евратом, като всяка се придвижи напред няколко крачки по време на българското председателство. След революционното споразумение между Македония и Гърция за промяна на името на Македония в „Република Северна Македония“, България, подкрепена от германското правителство, използва последните дни на своето председателство, за да убеди европейските лидерите да започнат процедури за преговори с Македония и Албания. Македонският външен министър дори обеща на всеки, който подкрепя членството да получи „пресни македонски домати по пощата“.

Но пътят към ЕС на страните от Западните Балкани остава несигурен. Френският президент Емануел Макрон твърди, че са необходими реални реформи, за да се задълбочи и укрепи Европейският съюз – преди решенията за по-нататъшно разширяване. Желанието за износ на стабилност може да доведе до внасяне на нестабилност в съюза – последното нещо, което ЕС иска, като се има предвид, че вече е разделен по ключови въпроси като миграцията и икономиката.

България в ЕС чакалня

Самата България продължава да се бори да не остане аутсайдер в Европа. България отново се опита да се присъедини към Шенгенското пространство, където 26 страни са премахнали паспортния и други форми на граничен контрол по вътрешните си граници. Европейската комисия потвърди, че България изпълнява техническите изисквания, но скептиците, особено в Германия и Франция, твърдят, че страната трябва да разреши проблемите си с корупцията и престъпността.

Опитът на България да се присъедини към еврозоната също е труден. Докато България има валутен борд от 1997 г. насам, нейната национална валута „лев“ вече е фиксирана към еврото, а страната няма финансов суверенитет. И все пак страната губи предимствата да е част от еврозоната с единна валута.

България изпълни всички формални критерии за присъединяване и се представи като „отличник“ на ЕС. Съюзът сега иска България да укрепи институциите си, да постигне икономическо сближаване и да се присъедини към Банковия съюз, като отвори банките си за външен надзор – тема, която е особено чувствителна, след рухването през 2014 г. на четвъртата по големина банка в България. Последните компромисни покани за България да стартира съвместна молба за Банковия съюз и механизма ERM-2, известен също като Евро чакалнята.

Вълненията в България може би отразяват по-голямо напрежение

През януари, когато България пое председателството на Съвета на Европейския съюз, улиците на столицата бяха блокирани от редица паралелни протести, най-големият от които беше срещу спорен строителен проект в природен резерват.

Българският вицепремиер от крайнодясната партия „Обединени патриоти“ упрекна германския евродепутат Ска Келер за участието в протестите и заяви, че трябва да бъде изгонена от България поради нейните „зелени джихадистки възгледи“.

През първите месеци на българското председателство всички основни партии в страната отхвърлиха Истанбулската конвенция, инициатива на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието срещу жени, като заявиха, че тя е тайна пропаганда на ЛГБТ движението.

В началото на февруари нов собственик закупи телевизионен канал BiT и спря всички негови критични програми за една нощ, което е нова атака срещу свободата на медиите в страната.

През юни българското председателство приключи с масови протести от майки на деца с увреждания, които се разположиха в палатки пред българския парламент с плакати и тениски, казвайки „Системата ни убива“ – протест срещу липсата на подкрепа за хората с увреждания, показвайки че „отличните“ финансови резултати на страната всъщност са резултат от жестоко ограничаване на разходите.

За разлика от Унгария и Полша, България досега не е била много „проблемно дете“ за ЕС. Но реториката за стабилността накланя политическите везни крайно вдясно и създава ситуация на постоянна бедност, корупция и масова емиграция на младите хора.

В крайна сметка обаче, това, което се случва в България, не е само българска политика, а отразява общата политическа промяна в целия Европейски съюз. Всъщност както България, така и Австрия, които на 1 юли пое европредседателството, понастоящем се ръководят от коалиции от дясноцентристкия и крайнодесния спектър, които подкрепят съкращаването на социалните разходи и имат твърди позиции по въпросите на миграцията.

В този смисъл българското председателство на Съвета на Европейския съюз (включително някои аспекти на вътрешната му политика) може да бъде по-представително за ЕС, отколкото мнозина в Европа биха искали да повярват.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
Мистерия с изгонването на Васка от „Ергенът“, ето какво скриха продуцентите

кадри bTV, YouTube/Надкаст Огромната част от аудиторията на “Ергенът” са жени. Малкото мъже, които гледат риалитито, пък най-вероятно ще спрат, след като вече я няма Васка. Тя беше еднолична шампионка по мъжки интерес в този сезон и този факт се отбелязва от всички коментатори. Защо обаче Васка си замина? Официалната …

USA news
Horoscope for Friday, March 29: Your phone should not pick up a sign

Pixabay On March 29, Taurus better not pick up their phone. Here is the horoscope from the Lama: Aries During this day you will find a brother in reason. Or a sister. In other words, you will meet a member of the opposite sex who will think and feel the …

USA news
On March 29, Friday, name day celebrates a heroic name

On March 29, Friday, name day celebrates a heroic name On March 29, name day is celebrated by everyone who bears the name Marco. Marko is the ancient Hebrew for wrestler. According to the Latin reading, however, the name is translated as masculine. In the reign of Emperor Constantine the …

error: Content is protected !!