Миналата седмица с приятели планинари се връщахме от разходка и пътят ни минаваше през с. Батулци. На входа на селото имаше огромен билборд, който приканва минаващите да се отклонят и да посетят къща-музей, свързана с дейността на В. Левски – място, където е основал революционен комитет. Разбира се, проявихме интерес и последвахме табелите. Това, което видяхме, имаше много малко общо с лъскавата реклама на билборда. Някогашна красива, богаташка възрожденска къща, която ще рухне всеки момент. Оставена на самотек, пред самосъбаряне. Вратата незаключена. Усещането, когато влязох вътре, беше като за поруган храм – всичко изпокрадено и разрушено, разбито, изтърбушено. От старите витрини на някогашния музей са останали само счупени стъкла. И едно усещане за възмущение и свещен гняв. Как е възможно държавата (нейната администрация и чиновническо войнство) да допуснат това. Всички вие, чиновници и политици, които на всеки празник и по всеки повод повтаряте като мантра да пазим завета на Апостола, да съхраним светлия пример и чистия патриотизъм на Левски, вие как спите спокойно? Търтеи, изедници, лицемери, варосани гробници! Разрових се и се оказа, съвсем логично, че не сме единствените възмутени. Преди няколко години жители на селото измолват Министерство на културата да ремонтира покрива. Ремонтът е направен в духа на ремонтите на София – покривът отново тече, а проверката от страна на Министерството не е открила проблем в това. Срам, срам… Колко е бил прав Славейков: „Не сме народ, а мърша!“ За снимките благодаря на Ангел Атанасов