източник: Дневник

В България уменията на завършилите висше образование и професионално образование и обучение не отговарят достатъчно на нуждите на пазара на труда, а българските ученици са на последните места в представянето си по четене, математика и науки. Това се част от изводите в обзора за образованието и обучението в ЕС, публикуван от Европейската комисия, съобщава „Дневник“.

Изготвеният от Комисията „Обзор на образованието и обучението за 2018 г.“ е седмото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в ЕС. С него се измерва напредъкът на ЕС по постигането на шестте цели за образованието и обучението до 2020 г.

Според доклада в страната се прилагат реформи във всички нива на обучение като това е политически приоритет. Макар че посочените мерки не съвпадат с размерите на предизвикателствата, набляга се върху редуциране броя на преждевременно напускащите училище, повишение на заплатите на преподавателите, въвеждане на дуално обучение, подобряване на дигиталните умения и засилване на приобщаващото образование.

В България обикновено се инвестира малко в предучилищното и основното образование – области, които са ключови за равен старт в живота и за предпазване от бъдещи неравенства по-нататък. През 2016 г. разходите за това образователно ниво са се равнявали на 0.7% от БВП на страната при средно 1.5 на сто в ЕС. Това са 23.1% от общите публични разходи за образование в сравнение с 31.7% в ЕС.

Моделът за финансиране бе преработен, за да се отделят допълнителни ресурси за училищата в неравностойно положение, се допълва в доклада. Посочва се, че след като въведе делегираните бюджети през 2007 г., България успя да подобри ефективността на разходите в образованието като оптимизира училищната мрежа, но се подчертава, че процесът не обхваща висшето образование.

В доклада се изтъква още, че гражданското образование на българските ученици се е подобрило, а последните мерки целят да разширят възможността за предоставянето му.

Според международното изследване на гражданското образование (ICCS) през 2016 г. българските тийнейджъри са получили 485 точки средно или с 19 повече от 2009 г. Нивото обаче остава под средното на 20-те държави, включени в изследването. Общо 27% от българските осмокласници имат много високо ниво на гражданско образование (средно за ICCS – 35%), а 22 на сто – много ниско (при средно за ICCS 13%).

Потвърждава се силното влияние на социално-икономическия статус на родителите върху представянето на учениците. Българските ученици показват по-слаба подкрепа за равните възможности за жените и мъжете и за равните права за етническите малцинства в сравнение със средното сред останалите включени в анкетата държави. По-висок от средния процент български ученици смятат, че усилената работа е важна за доброто гражданство (53 срещу 42 процента). Според 42% спазването на закона е много важно (при средно 59 на сто).