Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов-Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише „Флагман“.
След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.
Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК
Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.
Изданието прави разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция.
В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната – руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление.
„Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, казал Емил Христов.
Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант“.
Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката.
На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата.
Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка.
„Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето.
Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката:
„Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.”
След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката.
Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий.
„Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”,
казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.
Това е компютърен портрет на убиеца, направен след свидетелските показания, той е с типични руски черти
На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си.
В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.
Арест с кръвен враг на Мечката и желязно алиби
По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова.
Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България.
Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България.
Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.
Ново разпознаване на убиеца и командировка в Москва
Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения.
След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.
