Според официалните документи на българското правителство нашата страна в петък или най-късно в понеделник, 1 юли, трябваше да е влязла в Европейския банков съюз и в т.нар. чакалня на Еврозоната, а прекият отговорник е финансовият министър. „19 минути“ не можа да получи информация има ли изобщо реална дата за това нито от Министерския съвет, нито от БНБ. Направи ни впечатление, че в правителството тази тема не е актуална.
От централната банка напомниха, че това е политически въпрос и се администрира от правителството в лицето на финансовия министър. Припомняме, че на 22 август 2018 г. правителството Борисов 3 одобри План за действие, включващ конкретни мерки за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година. Месец юни изтича работно вдругиден – в петък, а календарно – в неделя.
Като направим преглед на мерките, които са предвидени в плана, веднага правят впечатление неизпълнените. Финансови са.
2 от тях бяха „засилване на рамката на надзора в банковия сектор”, както и засилване на борбата срещу прането на пари. Не медии, а службите на САЩ, Германия, Австрия – последните две са част от 19-те в Еврозоната, извадиха наяве прикривани от българските институции случаи на международно пране на пари, за което подозират, а извадиха и документи, че става в една и съща българска банка, та се прочухме и в световните медии.
Същата банка, от своя страна, е една от 6-те, включени в стрес тестовете, които провежда този път не БНБ, а Европейската централна банка. На вътрешните стрес тестове преди 3 години същата банка беше единствената, която не покри критериите, а след това се забави и с изпълнението на допълнителните препоръки на БНБ.
Това няма как да е убягнало на Европейската централна банка, където със сигурност са запознати дори само с кореспонденцията по тази тема между 19 минути и БНБ, от чиито плахи коментари през годините се разбира всичко .
Още една неизпълнена мярка е засилване на надзора върху небанковия финансов сектор. Властта наложи ново ръководство на КФН, което е далеч от професионалните стандарти, като някои от ръководителите са с най-меко казано със спорна репутация. Не е забравен и случаят от миналото лято, когато за да не признае проблема на много голям, след един вече фалирал застраховател, и да не му отнеме лиценза, КФН се освободи от ресорния си заместник в сектора. Това със сигурност прави неприятно впечатление, тъй като от опита си в Румъния, ЕС знае всичко по темата, каквото и замазване да правим.
Не са изпълнени мерките нито по законодателството, свързано с несъстоятелността, нито финансовите с бързите кредити, където задлъжнялостта на гражданите лавинообразно нараства, както оповести преди дни националният омбудсман Мая Манолова.
Няма и „модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия”, които дават все по-лоши финансови резултати, а покрай „Апартаментгейт“ отново се разбраха случаи на настаняване на ръководни позиции в тях на неквалифицирани кадри.
Правителството дори не е предвидило една мярка, която има както социален, така и важен институционален ефект по критериите на Европейския съюз и особено на 19-те от Еврогрупата. България има огромен проблем с инфлацията, тъй като тя почти двойно надхвърли през 2018 г. позволения от страните с единна валута максимален праг.
Иначе кабинетът се надяваше, че „с изпълнението на тези мерки ще се осигури спазването на поетите ангажименти в областта на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към „чакалнята“ на Еврозоната и към Банковия съюз до юли 2019 година. Крайният резултат – да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Документът е изготвен вследствие на изпратеното на 29 юни 2018 г. официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие страната ни в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.
„Считам, че срокът от една година за присъединяване към ЕРМ II и банковия съюз е реалистичен“, каза през лятото на 2018 г. ресорният еврокомисар Домбровскис. От изявлението на Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, стана ясно, че има няколко стъпки, преди страната да се присъедини към механизма за тясно сътрудничество. „Очакваме този процес да бъде завършен в рамките на една година. Подробната оценка (на активите – бел. ред.) може да доведе до нужда от последващи мерки от страна на България. Щом ги изпълни, пътят ще бъде свободен за положителна оценка от ЕЦБ и България ще влезе в близко сътрудничество и в ERM II“, заяви Кьоре. И позна, защото една година не ни стигна.