Снимка: Георги Петров, Уикипедия
Българските артисти, които се равняват по популярност на Тодор Колев, се броят на пръсти. Днес той щеше да навърши 79 години. Велик актьор, който влагаше всичко от себе си във всяка своя роля, той печели любовта на публиката и с песните си. Едни от тях са смешни и провокативни, други – мъдри и тъжни, но повечето остават и днес любими на слушателите, нищо, че са минали, много десетилетия, след като са създадени.
Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971) и театър „София“ (1972-1990). Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“. Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7. Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.
Освен с невероятните си сценични и екранни превъплъщения, Тодор Колев остава в съзнанието на българите и със своята искреност, честност и прямота в оценките, които дава за живота в страната ни. Ето някои от откровенията му, които звучат актуално и днес, повече от пет години, след като той напусна голямата сцена на този свят:
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“

„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“

„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“

„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“