Знаете ли какво е това? Селски клозет. Мястото, където човек се усамотява с мислите и напъните си.

Наоколо е претъпкано с железа. Натурии, както викат. Един – единствен нов кол крепи постройката. Разказ за родното село. Все някой го поддържа да не рухне изцяло…

А, ако знаете колко близки са звездите в небето над този селски кенеф?!
Това е истината според един българин, пише Блиц:
„Изкачих се на скалите над село. Виждам всичко като на длан. Чувам как комшията псува добитъка. Прибира го в обора, а псувните се увеличават. Обича го, затова са тези тежки думи.

Слънцето гали с последните си лъчи, за „Сбогом!”, лицата на отрудените хора. Жена сваля забрадката си и попива с нея потта по челото си, виждам отгоре.

Отвисоко мога да съзра всичко. Дори, като се вглеждам, наблюдавам своето детство. Сякаш още чопля коричките от раните по краката си. Пребил съм се с колелото. Братовчедът не успя да ме хване.

Бах го в…

Оглеждам се и видя, че съм изгорял на потник. Болките са малки. Слънцето ме гали за последен път този ден. Отстъпва място на звездите. Те пък са толкова ниско, сякаш с протегната ръка можеш да ги докоснеш!
Красиво и тихо! Спокойствието обзема духа и властва над него. Дух и природа в едно. Това е моето родно село.

Не искам да се сещам за проблемите, за недостатъците, за нищо! Тези канари, баири, глогинки, несгоди ме направиха човек. Тези звезди пак са над мен. На село може да се говори само за любов!”.
 

Текстът на мъжа е част от кампания – „Да спасим нашето минало, за да имаме бъдеще”, която сайтът 24rodopi.com започна.