През 1969 година Емерсон и Уилсън създават прототип за състезание за издръжливост
Легендарният бразилец Емерсон Фитипалди е един от малкото пилоти, постигнал успехи, както във Формула 1, така и в IndyCar. Също така е и един от малкото, които са карали за собствен тим във Формула 1. Феновете на Формула 1 са наясно с историята на напускането на McLaren преди началото на сезон 1976 от страна на Емо, както го наричат почитателите му, за да кара за тима на брат си Уилсън – Copersucar-Fittipaldi.

Това се оказва лошо решение и двамата остават далеч от успехите, но днес ще се върнем към една доста по-ранна история от съвместната им работа. Най-общо казано, става въпрос за експеримент от 1969 година, който включва братята Фитипалди, сериозно преработен VW Beetle или Костенурка, както го предпочитате и състезанието „1000 километра на Гуанабара” в родната им Бразилия.

В края на 60-те години на миналия век Емо вече се състезава в Европа, но редовно се прибира в родината си, а през зимата винаги предпочитал да си е у дома. В същото време Уилсън вече работи по мечтата си да има собствен отбор във Формула 1 и развива сериозен бизнес: произвежда тунинг части, състезателни волани, сглобява болиди за Формула Vee и т.н.

През октомври 1969 Емерсон се прибира у дома и двамата с Уилсън обсъждат възможността да стартират в „1000 километра на Гуанабара”, като се оказва, че основният им проблем е липсата на състезателен автомобил…

По това време в състезанието стартират някои от най-силните пилоти на Южна Америка, а в стартовия списък присъстват коли като Ford GT40, Alfa Romeo T33 и Lola T70. С други думи, нивото не е като в Льо Ман, но е много близо. Братята Фитипалди са наясно, че нямат бюджет за такъв автомобил и решават да сглобят собствена кола, базирана на сериен VW Beetle.

Моделът на VW се произвежда десетилетия наред в Бразилия и се радва на изключителна популярност, а резервните части са в изобилие. Към проекта се включват още две интересни личности – Нелсон Брици и Ричард Давила, който по-късно ще получат важна роля в колите, създадени от Ligier и Nismo. Основният проблем на серийния Beetle е слабият двигател – работен обем 1,3 литра и мощност едва 46 конски сили. С някои доработки в Бразилия по това време вече се подготвят мотори на Beetle за състезания – обемът им е 1,6 литра, а мощността 130 конски сили.

Това обаче също е недостатъчно и братята Фитипалди решават да инсталират в състезателната си кола два такива мотора. Те разполагат двата двигателя един зад друг, като те задвижват задния мост, а общата им мощност става 260 конски сили. Това трябва да се добави към ниското тегло на прототипа на братята – едва 407 килограма. Това става възможно, след като братята олекотяват максимално шасито, инсталират пространствена тръбна рама, заместват оригиналното купе с негово копие от стъклопластика и инсталират огнеупорна стена зад седалката на пилота, за да го отдели от двигателите.

Също така двамата ползват и доста неща от Porsche 550 Spyder – от 5-степенната механична трансмисия през барабанните спирачки, управлението чак до цялото предно окачване. Уилсън използва опита си от Формула Vee, едноместните болиди с мотори на Beetle и прехвърля в прототипа цялото полунезависимо задно окачване от последната си формула, което е с винтови пружини. Години по-късно Уилсън ще обясни, че колата е била „луда, с огромен въртящ момент” и във всеки един завой е имало брутално презавиване и почти винаги сериозни дрифтове.

Естествено, първият сериозен проблем с двата мотора е охлаждането им. Но братята поставят огромен въздухозаборник точно до мястото на пилота, като от челното стъкло остава само долната му половина. А година по-късно добавят още тръби за насрещния въздух – на покрива на колата и капака на мотора остава постоянно отворен.

За създаването на целия автомобил отиват почти два месеца и дни преди старта Емерсон прави последните тестове на „Интерлагос”, с които колата се справя без проблеми. В свободните тренировки за „1000 километра на Гуанараба” Емо записва трето време, изпреварен само от Карлос Паче с Alfa Romeo T33 и Сидни Кардосо с Ford GT40. В състезанието обаче късметът изневерява на братята.

Емо върви трети, стига до второто място, но по-късно отпада заради повреда в скоростите. През следващата година двамата се пробват отново, но пак отпадат заради повреда и след това продават колата. Но историята не свършва тук.

От представителството на Volkswagen в Бразилия се свързват със семейство Фитипалди, за да разберат тайната на прототипа им и по-късно се появява реплика на състезателния автомобил, създадена от компанията, която е много точно копие на оригинала. Точно тази кола и до днес може да се види на най-големите моторспорт събития в Бразилия.