К. К. (философ)

Премиерът ни за пореден път показа кое е най-важното за него. Дали децата и младежите с увреждания получават от държавата адекватна помощ, каквато трябва да има в една страна от ЕС – това не е толкова важно за него. Кой ще е министърът, който да им осигури (или няма) това, което им се полага според европейските регламенти и конвенциите на ООН – също не е важно. Ето, в единия ден му приема оставката, на следващия ден го връща на работа. Важното е само едно – да ги няма палатковите лагери на хората с инвалидни колички и родителите им, които взеха да никнат в страната.

„Щом това е министърът, който им харесва, отхвърлям оставката. Оставям го министър. Ще продължава ли палатковите лагери да стоят?“, каза Борисов. И още:

„Оставям го да продължава да си изпълнява ангажиментите, да видим дали ще се продължи с палатковия лагер“. И пак:

„Бисер Петков се справя добре, но факт е, че в тази сфера има палатков след палатков лагер – не мога да го гледам това. Не му давам срок, ще видим в следващите дни“.

Казано по-просто, важното е да няма протест, че Бойко това не можел да го гледа… по телевизията. Защото премиерът ни всъщност там вижда палатковия лагер, няма данни да е отишъл да го види, макар че той стои София е на пъпа на столицата от началото на месеца.

А може би премиерът ни просто не харесва да вижда хора с увреждания?

Може би той е от онези, които смятат, че те трябва да стоят накъде далеч от очите на околните – затворени, за да не ги притесняват?

Дано не е това причината Бойко Борисов да иска да няма палаткови лагери… Защото би било жалко и тъжно за цялото му пъчене с това колко европейска е станала България, докато той е на власт.