автор: Ивайло Станчев, Капитал

Всеки ден животът на 11 българи може да бъде спасен, ако въздухът стане по-чист. За една година това са над 4300 души, които могат да остават живи, ако властите действат по-решително и всеки един от нас го е грижа какво диша. Това, за сравнение, е населението на Правец.

За мръсния въздух в България се говори през всяка от последните няколко зими. Причината за това е, че тогава проблемът е най-голям. Основният източник на замърсяване с прах (фини прахови частици, както гласи официалният термин) са печките на дърва и въглища. Когато стане студено, 52% от хората ги използват и всички останали също дишат саждите от техния пушек. Замърсяванията раждат протести и (досега) празни обещания от политиците.

Тази година обаче има шанс нещо да се промени. Под натиска на Брюксел (или по-скоро под заплахата за наказателна процедура) българските власти за пръв път ще имат план за действие, който координира действията на няколко различни институции.

Данните по-горе са от проекта на Национална програма за подобряване на качеството на въздуха 2018 – 2024 г., който се очаква да бъде одобрен от правителството през идващите седмици. Разработеният с помощта на Световната банка документ очертава най-пълната досега картина за състоянието на въздуха в България и предлага конкретни мерки с анализ разходи-ползи за прилагането им.

Идеята е усилията на държавата да се фокусират в две основни посоки:

– Да се ограничи отоплението на дърва и въглища, или да се стимулира употребата на нови печки, които не замърсяват толкова много;
– Да се ограничи употребата на стари и развалени коли, камиони и автобуси, особено в по-големите градове.

Ограничаването на битовото отопление с твърди горива или подмяна на отоплителните уреди с по-ефективни например биха постигнали бърз и съществен резултат. Другите мерки като рестрикциите за автомобили са по-сложни и изискват съдействието на гражданите. Дори и само част от мерките да бъдат изпълнени обаче, ефектът пак ще се измерва в спасени човешки животи.

Задачите от плана, който правителството ще приеме, може и да са формулирани просто, но изпълнението им иска участието на няколко различни държавни институции. Българската администрация по принцип трудно се организира за сложни задачи, ако няма външен стимул. За да бъде въздухът наистина по-чист след няколко години, е нужно непрекъснат натиск върху всички министерства и общини, които ще са длъжни да работят по въпроса.

Задачите са ясни, чакаме изпълнението

Едно от най-позитивните неща в Националната програма е, че ясно посочва отговорностите на отделните институции и сроковете за изпълнение на съответните мерки. Така обичайното прехвърляне на топката от едно ведомство на друго не може да се случи, а тези, които не са си свършили работата, биха могли да понесат персонална вина.

В сферата на битовото отопление например Министерството на икономиката заедно с това на околната среда и водите трябва да уведомят ЕК и да изготвят наредбата, която да въведе още от 1 януари 2020 г. регламента за екодизайн на печките с твърдо гориво. Той предвижда изваждане от употреба на стари уреди за отопление и замяната им с по-чисти варианти за отопление. След това наредбата трябва да бъде одобрена от правителството, а Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да осъществява последващия контрол. Същата комбинация от ведомства е отговорна и за въвеждането на стандарт при въглищата. Идеята е, че някои от тях замърсяват чувствително повече от други и съответно продажбата им трябва да се ограничи. За контрола на съдържанието на влага в дървата за огрев (мокрите замърсяват повече) отговорността е на Министерството на земеделието, храните и горите. То трябва да приеме наредба за забрана на продажбата на дърва според теглото им и да ограничи периодите за дърводобив от населението.

При мерките в транспорта Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е натоварена със задачата да прави проверка на емисиите при първоначална регистрация на превозни средства и да подобри качеството на периодичните технически прегледи. Според експертите на Световната банка това би отнело най-много 12 месеца. Парламентът ще трябва да промени Закона за чистота на атмосферния въздух, така че да се позволи създаването на т.нар. зони с ниски емисии, в които да бъде ограничено влизането на дизелови автомобили категория pre-Euro и Euro 1.

Самите общини също имат конкретни задачи. Те трябва да анализират какво е състоянието на битовото отопление на територията им и да преценят кои мерки биха били най-подходящи. Техен е и ангажиментът да предложат подходяща организация за ограничаване на вредните емисии от транспорта.

Изпълнението на тази програма няма да е лесно. Практически всички мерки засягат хората с по-ниски доходи, които от политическа гледна точка са чувствителна група. Рискът от недоволство обаче може да се управлява. В Полша например по проекта LIFE IP бяха наети екомениджъри за повишаване осведомеността на хората за качеството на въздуха в 55 общини. И резултатът е видим – стотици реализирани проекти и осезаемо подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Загубени в праха

Данните в Националната програма за качеството на въздуха показват, че средно за страната битовото отопление е отговорно за 45-55% от ФПЧ, докато на транспорта се падат 5.5-6.8% от емисиите. Това е нова информация, която за пръв път насочва вниманието от дизеловите автомобили към дървата за огрев и въглищата. За София и Пловдив съотношението между отоплението и транспорта е по-различно, тъй като масово хората се топлят съответно на парно и ток, а превозните средства са много. Но дори там основното замърсяване според анализите на експертите идва от твърдите горива.
От Националната програма става ясно, че няма универсален подход за ограничаване на фините прахови частици във въздуха, тъй като причините за замърсяването са различни в отделните градове. Така например, ако за София и Пловдив трафикът е от съществено значение, във Видин проблемът е в изгарянето на дърва, а в Гълъбово – на въглища. Стара Загора пък страда от фоновото замърсявани от маришкия енергиен комплекс. Общовалиден проблем е изгарянето на клони и шу̀ма в крайградските зони, което за кратък период създава огромна концентрация на вредни вещества и частици. Като цяло обаче причините да има толкова много фин прах във въздуха не са проучвани подробно досега. В някои общини проблемът се явява само през зимата, което се обяснява с отоплението на твърди горива и температурните инверсии, които задържат на едно място въздушните маси. На други места като Бургас, Димитровград, Гълъбово, Монтана, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, София, Варна, Велико Търново, Видин и Враца обаче наднормено замърсяване има и през лятото.

Също така данните за запрашаването се осигуряват от едва 37 измервателни пункта в 28 общини, което трудно може да се приеме за достатъчно пълна картина. Освен това докладът на Сметната палата показа, че системите в пунктовете за мониторинг не работят в непрекъснат режим, а използваната в тях техника е остаряла и не осигурява необходимата информация за най-фините прахови частици (ФПЧ).

А има и една често пропускана, но важна подробност – трансграничното замърсяване. Проучване на Международния институт за анализ на приложните системи (International Institute for Applied Systems Analysis – IIASA) за Европейската комисия показва, че комбинираният естествен и международен принос към годишните концентрации на фини прахови частици в България е средно 6 µg на куб.м. Отделно са налице и национални фонови емисии, генерирани извън градовете, които са средно 10 µg на куб.м. Или общо 16 µg на куб.м са праховите частици, върху които не би могло да се влияе чрез прилагането на мерки в общините. А това е 40% от допустимата средногодишна концентрация на ФПЧ, която е 40 µg на куб.м.

Разбира се, регионалният и трансграничният принос на фини прахови частици ще намалеят в бъдеще, когато общинските мерки във всички страни в региона започнат да дават ефект.

Тлеещи проблеми

От последното преброяване на населението, което е единствената налична информация за отоплението на ниво жилище, се вижда, че около 54% от населението използват твърдо гориво за отопление – предимно дърва и въглища. И докато за селата това е разбираемо, недоумение буди фактът, че в Сливен, Шумен, Перник, Несебър и Хасково например над половината от хората ползват дърва и въглища, а в Ловеч, Монтана, Смолян, Пирдоп, Пазарджик и Видин – над две трети. Показателно е, че според националния идентификатор на емисиите от 2000 до 2016 г. потреблението на дърва за огрев се е увеличило с близо 50%.

Несъмнено една от причините за всичко това са т.нар. енергийни помощи, които са в размер на около 73 лв. на месец и се получават от над 200 хил. семейства. Ниският жизнен стандарт в съчетание с ниско ниво на образование или информираност водят и до това някои домакинства да използват за гориво неподходящи материали като отпадъци, дрехи и строителни материали. У нас обаче няма точни данни за степента на използване на тази практика, която води до повишени нива на емисиите на ФПЧ, а няма и адекватен контрол от страна на институциите.

Проблемът при транспорта пък е, че 70% от леките автомобили са на възраст над 15 години и са произведени по стандарт Euro 1 или по-нисък. Емисиите им на ФПЧ са в пъти по-високи от тези на по-новите дизели – конкретно за София е установено, че само 62 хил. такива автомобила са отговорни за близо половината прахови частици, които се отделят в атмосферата. А въпреки че най-новите дизелови автомобили категория Euro 5 и Euro 6 разполагат с каталитични конвертори и филтри за твърди частици (DPF), много собственици на такива коли отстраняват тези устройства, с което увеличават емисиите от превозните средства до много по-високи нива от очакваните.

Какво правят другите
Докато България тепърва ще приема Национална програма за подобряване на качеството на въздуха, други държави – членки на ЕС, вече постигат реални ефекти. В Холандия според доклада на CSD на ООН за 2014-2015 г. инвестициите за подобряване на качеството на въздуха са около 900 млн. евро, включително 100 млн. евро за местните власти. Според статистиката на полското правителство Полша е инвестирала 2 млрд. евро в подобряване на качеството на въздуха през периода 2015-2017 г., включително 1.7 млрд. евро за подобряване на битовото отопление. Страната планира още около 10 млрд. евро разходи за подобряване на качеството на въздуха до 2020 г. През 2017 г. правителството в Обединеното кралство обяви план на стойност 3.5 млрд. лири за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт. Засега у нас утвърдени финансови измерения за подобряване качеството на въздуха липсват, въпреки че за целта могат да се ползват редица фондове и програми.

Сезонът на мръсния въздух тази година ще дойде след най-много месец и едва ли ще бъде много по-различен от предишните. До момента нито една част от държавата не е направила каквото и да е, което да води до някакъв резултат. За пръв път обаче правителството ще има план. Сега въпросът е да се изпълни. Всяко забавяне струва 4300 живота. Тази година ще е един Правец. Общо за две години – едно Банско…