Австрийският вестник „Дер Щандард“: Българите се борят за свобода на плажа
- By : Eкип на Вихрогон.бг
- Категория: Блиц Новини
източник: bulgaren.org
Българските плажове по черноморското крайбрежие са място за политика: диви капиталисти срещу диви любители на къмпингуването; алкохолни туристи срещу министър. Така започва ретроспекцията на сезон 2018 г. на Черноморието в статия на австрийския вестник Дер Щандард със заглавие „Българите се борят за свобода на плажа”.
Слънчев бряг: Никъде на друго място в Европа не са хотелите и бирата толкова евтини, както на българското крайбрежие. През 2017 г. страната е посетена от 11,5 млн. туристи – това все още е много малко в сравнение с Гърция и Турция, пише австрийският весник „Дер Щандард“
Авторите Маркус Бенард и Софи Цветкова представят на читателите войната между вицепремиера Валери Симеонов и министърката на туризма Ангелина Ангелкова. „През цялото лято Валери Симеонов се бори с Какао бийч – мери децибелите, проучва търговския регистър и междувременно подава сигнал в прокуратурата срещу колежката си в кабинета – Ангелина Ангелкова”, пише вестникът. „Накрая българският вицепремиер обяви победата си над Какао бийч. Така се нарича една открита дискотека в курорта Слънчев бряг, която се явява епицентър на българския летен туризъм”.
„Заведението, както и няколко други около него, трябваше да затворят, но скоро след това отново отвориха със задължението да спазват нормите за шум и тишина през нощта. Председателят на дяснонационалистическата партия Симеонов триумфално написа във Фейсбук, че законите в България важат за всички. Това трябваше да бъде демонстрирано. На българското Черноморие се провеждат последните схватки за пари и свобода. Диви капиталисти срещу любители на къмпинга, алкохолни туристи срещу министър, демонстриращ власт. 2018 се отчита като тежък сезон“.
Авторите пишат, че дългото 380 км крайбрежна ивица наподобява магистрала, пълна с кутии от пържени картофи и бутилки от бира, бетон и хора, отдали се на партита. Тук-там този пейзаж е прекъснат от късчета природа, която иска да бъде запазена. Обвиненията на Симеонов към министърката на туризъма за нелегални приватизации на плажове и хотели са се изпарили във въздуха. В статията се обръща внимание и на активната дейност на Николина Ангелкова, която е наложила сочни глоби на ресторанти, позволили си да асфалтират паркоместа на пясъка и на концесионери на плажове, отказали да осигурят спасители или изградили без разрешение заведения на дюните.
Дивите плажове, защитени от различни граждански инициативи, също намират място в статията на Дер Щандард. За тях пред изданието разказва Александър Пелов, който от 30 години прекарва ваканциите си на Иракли. „Ние обичаме природата, тук е спокойно и хората са много по-мили и отворени“, казва той и си пожелава: „ Трябва да имаме възможност да живеем на свобода, както ни се иска. Някои предпочитат да бъдат в хотел и шумен бар, други – да спят на плажа“.
Александър Пелов помни времето, когато в Иракли е нямало почти нищо, а това значи неоценимо много: дългият плаж, морето, гората и слъцето. На хората им се е налагало да ходят 2 км пеш до следващото село, за да си купят хранителни продукти. Вече има път с кола до морето, както и място за къмпинг с ресторанти и магазини. В края на плажа предприемач е построил бунгала с ограда и тревна площ, но съдът е наложи забрана. Все пак Иракли е защитена зона по Натура 2000 и ЕС плаща за нейното поддържане, напомнят Маркус Бернат и Софи Цветанова.
„Сезонът на българското Черноморие е кратък – от средата на юни до началото на септември, едва 12 седмици. За това време много хора изкарват парите си за цялата година. Това обяснява и безогледния манталитет и хотелите и баровете, наслагани на всеки свободен метър по крайбрежието. България е все още най-бедната страна в ЕС“, пише още „Дер Щандард“.
Авторите подчертават, че картината на северното Черноморие се отличава от тази на юг. След Варна, в посока румънската граница за богатите туристи има хотелски комплекси с голф игрища. Там се намират и Крапец и Шабла, обикновени места с плажове, популярни най-вече сред румънците, които също бягат от бетонните замъци по тяхното крайбрежие. „Точно там, в Северна България тук -там може да се намерят места за „див” къмпинг“, се казва в статията и се цитира „жител, който се ядосва: „Хората от къмпинга твърдят, че опазват околната среда, но къде отива техният боклук? Общината трябва да го събира и сама да плаща за това”.
„Два свята се срещат тук”, заключават журналистите. За някои любители на природата правилата и таксите, които междувременно са наложени на плажовете, са само първата стъпка към застрояването с хотели, както е на юг. 45-годишна жена от Добрич, почиваща на къмпинг, с горчивина се оплаква: „Хората трябва да ни оставят повече свобода, тъй като те са тези, които замърсяват – душите на хората“.
И защо е толкова кратък сезона, може да продължи до края на септември, през октомври също е хубаво времето. Това се го правят българите, чужденците от северните страни ходят на плаж в седящи бунгала и ги въртят към слънцето, а стола ги пази от вятъра. Септември тук направо си е горещ 25-28 градуса. Българина се нагушва за три месеца и го мързи да работи след това и затова сезона е кратък, още при договарянето отиват с нагласата за три месечен сезон. Девет месеца хотелите стоят празни, хората почиват и през зимата, нали имат басейни, спа и т.н., но на българина не му се работи, трябва да е пълно, претъпкано и бакшишите огромни.