Роден 16 октомври 1972 г. (47 г.) Пловдив

Николай Тихомиров Бареков е български журналист, бизнесмен, бивш радио и телевизионен водещ, а от 2013 г. се изявява и като политик – председател на политическа партия „България без цензура“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП.

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив.[

Завършва българска филология, специализира телевизионна журналистика.

Започва кариерата си като радиожурналист през 1992 година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.

През 2000 година заминава за София и става водещ на политическо токшоу в телевизия „Европа“. Седем години е лице на сутрешния блок на bTV (2003-2010). През 2010 година става директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7.

На 18 март 2012година от 15.30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.

Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.

На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.

Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 г. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от Искра Фидосова. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.

През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента Росен Плевнелиев, на които държавният глава отговаря също публично.

На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 000 бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „Костинбродската афера“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.^[13]

На 1 март 2014 г. нашумява случай на стрелба във въздуха пред кабинета на Николай Бареков. Нарушителят е заснет от камера и се оказва, че стрелбата не е произведена пред офиса на Бареков, а пред отсрещна сграда. Николай Бареков облича бронежилетка и използва случая за медийна изява.

През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичния квартал Драгалевци, което той признава. Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва доскоро, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица. Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност.

През април 2014 г. Найо Тицин показва SMS с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по bTV и обвиненията му към Бареков за близост с ДПС и Делян Пеевски.

След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.

Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.

Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в 43-то Народно Събрание

 

източник: Уикипедия