fbpx

Четири години след водния ад в „Аспарухово”: Трагедията, която няма да забравим и споменът за силата на доброто

Весо Златков

Може ли от една трагедия да останат и хубави спомени? Звучи абсурдно, но се оказва, че е възможно. Кошмарното наводнение във варненския квартал „Аспарухово” преди 4 години е пример за това.

Такова бедствие варненци бяха виждали само по телевизията. Пороят докара кални потоци, които препълниха деретата, отнесоха къщите, построени без разум на пътя на водата, а заедно с тях – 13 човешки живота.

Картината, която се разкри на следващия ден беше апокалиптична и в това няма никакво преувеличение. Кал, в която можеш буквално да се изгубиш, преобънати коли, някои заклещени между клоните на изтръгнати от корен стари дървета, навсякъде разрушения… Но най-ужаснтото бяха погледите на хората – изпълнени с първичен страх, недоумение, тъга, отчаяние и дълбоко объркване. Какво следва, какво ще правим, какво се случи с живота ни? – тези въпроси се четяха в очите на аспаруховци, много от които си даваха сметка, че гаранция за оцеляване от стихиите на природата всъщност няма. И вече го знаеха от собствен опит.

И точно тук стана нещо, което днес някак си бледнее пред картините на разрухата, които винаги ще си останат по-въздействащи. Но всъщност това беше споменът, който поне аз, като свидетел, няма да изгубя.

Отвсякъде започнаха да идват доброволци. Хора, чули какво се случва и решили да помогнат. Който се сетил, носеше бутилирана вода, храна, дрехи… От всичко имаше нужда в този момент в квартала, прогизнал до кости от вода, кал и… мъка.  Самото преминаване на Аспарухов мост и влизането там също не беше лесно, на самият му вход пътят беше буквално като отхапан.

Загърбвайки паниката, хората успяха сами да се организират. И се почна – всеки с лопатата, кофата, с гумените ботуши – и в калта, която толкова пъти повтарям. Хората започнаха да изгребват лепкавата гадна маса, при това със стаен ужас, на какво може да попаднат. Защото все още имаше хора в неизвестност…

На втория ден след като потопът удари „Аспарухово”, Варна вече не говореше за нищо друго. „Кога ще отидем, какво да носим, откъде да минем?” – това беше съдържанието на повечето телефонни разговори на гражданите, които може би за пръв път се усетиха наистина такива.

В един от дните по-късно, когато вече следите на цивилизацията започна да се показва изпод калта, направих снимката, която виждате по-горе. Не знам дали тези младежи се бяха срещнали там или бяха дошли заедно…  Не ги познавам, нямам и представа какво е станало с тях. Но едно е сигурно – тези, които участваха в разчистването на „Аспарухово” не бива да се забравят. Защото освен физическите поражения от бедствието, те разчистиха и отчаянието…

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
Мистерия с изгонването на Васка от „Ергенът“, ето какво скриха продуцентите

кадри bTV, YouTube/Надкаст Огромната част от аудиторията на “Ергенът” са жени. Малкото мъже, които гледат риалитито, пък най-вероятно ще спрат, след като вече я няма Васка. Тя беше еднолична шампионка по мъжки интерес в този сезон и този факт се отбелязва от всички коментатори. Защо обаче Васка си замина? Официалната …

USA news
Horoscope for Friday, March 29: Your phone should not pick up a sign

Pixabay On March 29, Taurus better not pick up their phone. Here is the horoscope from the Lama: Aries During this day you will find a brother in reason. Or a sister. In other words, you will meet a member of the opposite sex who will think and feel the …

USA news
On March 29, Friday, name day celebrates a heroic name

On March 29, Friday, name day celebrates a heroic name On March 29, name day is celebrated by everyone who bears the name Marco. Marko is the ancient Hebrew for wrestler. According to the Latin reading, however, the name is translated as masculine. In the reign of Emperor Constantine the …

error: Content is protected !!