Тодоровден (Тудурица, Конски Великден) е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост.

По време на гоненията на християните, император Юлиан Отстъпник (332-363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал много посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Почитането на християнския светия Тодор от българите, исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.

В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Празнува се най-вече за здравето на конете, от там и името му – Конски Великден .

Рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, тъй като се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят – юзда, а стопанинът – риза или кърпа.
След надбягването ездачът-победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.

Именници: Тодор, Тодорка, Тодора, Теодора, Тошо, Божанка, Божидар, Божидара, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.