Investor.bg

Снимка: http://belenenews.info

Намирането на стратегически инвеститор за изграждането на ядрената електроцентрала се оказа „изненадващо“ трудно без наличието на държавни гаранции

В началото на юни тази година, шест години след налагането на мораториум върху изграждането на АЕЦ „Белене“, представителите на енергийната комисия в Народното събрание подкрепиха предложението на ГЕРБ за намиране на инвеститор за изграждането на централата, като беше поставен и краен срок до 31 октомври.

Зелена светлина за проекта дадоха и представителите на партиите БСП и „Воля“. Единствено депутатите от ДПС дадоха контра, твърдейки, че АЕЦ „Белене“ няма бъдеще.

„Това е реализация на проекта на пазарен принцип без предоставяне на държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на енергия“, заяви още тогава енергийният министър Теменужка Петкова, въодушевена заради постигнатия политически консенсус.

Появиха се и мнения, като това на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, според който „проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ излага на риск останалата част от българската енергетика“, твърдение, което все още подкрепят редица специалисти.

Още на следващия ден след решението на енергийната комисия директорът на „Росатом“ за Централна Европа Вадим Титов заяви, че руската компания е готова да започне преговори за изграждането на ядрената електроцентрала, но ще изчака предстоящото решение на парламента.

Същият ден парламентът даде мандат на Теменужка Петкова за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно проектно дружество.

Решението беше взето със 172 гласа „за“, 14 „против“ и 2-ма въздържали се. Вносители са ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

Цялата процедура по рестартирането на проекта беше съпътствана от негативни прогнози, които подчертаха невъзможността за толкова кратък период да се намери стратегически инвеститор за проект, оставащ в забрана.

По време на гостуването си в Bulgaria ON AIR по същото време икономистът Владимир Каролев и бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев коментираха липсата на достатъчно време за решаване на този проблем.

По думите на Куюмджиев няма как да се открие инвеститор, който да построи забранен със закон проект.

Двамата гости бяха категорични още, че няма как централата да бъде построена за 7 години, какъвто е срокът според министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

Те посочиха, че единствените две държави, които спазват своите срокове или закъсняват минимално с изграждането на подобни проекти, са Русия и Китай.

Според изпълнителния директор на Виенския център за ядрена компетентност Янко Янев АЕЦ „Белене“ е най-нискорисковият проект в света, който може да бъде завършен успешно. Той разкритикува парламента, като заяви, че решението на управляващите за централата е неясно и не помага особено на българското министерство на енергетиката да преговаря и съответно да привлече стратегически инвеститори.

Мнение по въпроса изказа и бившият финансов министър Симеон Дянков, който определи темата за строителството на АЕЦ „Белене“ като „абсолютна политическа атракция“ и добави, че Европейският съюз няма да позволи на китайски инвеститор да притежава такава стратегическа инвестиция в блока. Според него единственият вариант за реализиране на проекта е да се заложи на европейски инвеститор, но за момента такъв няма.

Той обясни, че държави като Словакия и Унгария са се оттеглили от подобна инвестиция.

В края на юни правителството официално възложи задача на Теменужка Петкова да започне действия по търсене на варианти за изграждане на втората ядрена електроцентрала у нас.

Тогава официално заявление подадоха китайската CNNC, френската Framatom, както и руската Росатом.

Според представителя на френската енергийна компания за България Станислав Георгиев обаче Framatom има интерес към ядрената електроцентрала, но не като инвеститор, а само като изпълнител на дейностите, които бяха определени за него до 2012 г., когато беше прекратен проектът.

По време на срещата от началото на юли между българския премиер Бойко Борисов и китайския му колега Ли Къцян бяха дадени твърди гаранции от Китай, че е готова да инвестира в региона, включително и в сферата на ядрената енергетика.

Къцян увери, че лично се ангажира проектът АЕЦ „Белене“ да има успешен край, като междувременно Министерството на енергетиката съобщи за подписан меморандум с китайската страна за сътрудничество в областта на ядрената енергетика.

Въпреки това меморандумът никъде не конкретизира участието на азиатската страна в изграждането на централата, а засяга по-общи характеристики като насърчаване на обмена на информация относно нормативната рамка, програмите и практиките на страните, лицензираните процедури и т.н.

Последваха срещи на Теменужка Петкова с френския посланик Ерик Льобедел и премиера Бойко Борисов с първия зам.-генерален директор на Росатом Кирил Комаров, които не доведоха до съществен напредък по намирането на инвеститор.

Липсата на развитие започна да създава напрежение в държавните институции. В началото на август Националната електрическа компания (НЕК) предупреди, че съществува значителна несигурност относно бъдещата реализация на АЕЦ „Белене“, оценявайки направените към този момент разходи по проекта, като подчерта и липсата на яснота около намирането на инвеститор.

Цифрите, които обяви НЕК са красноречиви – към 30 юни 2018 г. разходите по проекта възлизат на 2,18 млрд. лв плюс 78 млн. лв за допълнителните имоти, машини и съоръжения.

В края на същия месец последва посещение на работната площадка край Белене от китайски представители на основните енергийни дружества, които се запознаха с доставеното оборудване за централата. „Разходката“ беше ръководена от изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев, който впоследствие коментира политическия риск, който се оказа, че е основната спирачка пред потенциалните инвеститори за проекта.

Преди седмица енергийният министър Петкова обяви, че до края на тази година България планира да обяви нова процедура за строителството на електроцентралата, докато траеше нейното посещение в Москва във връзка със 16-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Руските медии припомниха изказването на президента Владимир Путин, че Русия е готова да се върне към идеята за строителството на АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип, ако България разреши нейното изграждане.

Остава да видим как днес Теменужка Петкова ще обяви резултатите от намирането на стратегически инвеститор за реализирането на проекта. И дали такъв изобщо има.