Снимка: Красимир Лалов, Стопкадър/Nova

Влизането на тол системата в експлоатация ще доведе до фалити малките карго превозвачи у нас. Това прогнозира пред Economic.bg Красимир Лалов, зам.-председател на Националното сдружение на българските превозвачи (НСБП). Той коментира изчисленията на Световната банка, според които стоките няма да поскъпнат с повече от 2 ст./кг, като нарича тези сметки „опит да се заблуди обществото“.

„Седнали да ми изчисляват с колко стотинки щяло да се отрази въвеждането на тол системата на килограм превозвана стока. При това взимат за изчисления някакви усреднени разстояния, които нямат нищо общо с действителността. Вземете обаче например складовете на една от големите вериги хипермаркети в България, на която не трябва да се прави реклама, затова и няма да споменавам името ѝ. Нейните складове се намират край Ямбол, където пристига всичката стока. След това тази стока се разпределя и отива по различните направления на страната. Значи веднъж стоката влиза, да речем, от Германия, минава от Видин или Калотина и стига до Ямбол, за което се плаща тол такса. След което същата тази стока се връща обратно до хипермаркетите на веригата, да речем, в София, Русе, Варна или Враца, за което, разбира се, пак ще се плаща тол такса. Това, разбира се, експертите на Световната банка не го смятат, а слагат едно усреднено разстояние, което няма нищо общо с реалността. Защото логистиката ни е такава, че често една стока минава няколко пъти някакви разстояния, докато попадне при крайния клиент“, обяснява зам.-председателят на НСБП.

Тук има и още един друг съществен проблем, допълва Красимир Лалов. Като пътува, камионът трябва да плати тол таксата веднага, а навлото за превоза на същата тази стока превозвачът го получава между 30 и 60 дни след превоза. „Така че се пита в задачката един превозвач колко пари трябва да плати през тези, да речем, два месеца, под формата на тол такси, докато си получи парите от навлата, за да може да зарежда гориво, плаща командировъчни и пр., изобщо – за да работи“, пита Лалов? Според него това ще доведе до бърз фалит на почти всички малки превозвачи, които работят с изключително малки обороти и едва се крепят на повърхността на бизнес океана.

„Опитват се да ни обясняват, че цифрите на Световната банка били теоретични и били взети от въвеждането на тол системите в подобни на нашата държави, като Унгария и Хърватска. Добре, нека тогава погледнем как стоят нещата в тези страни. Защото никой не ни казва, че в тях тол системите са направени с определена философия, която защитава техните фирми. Така например в Унгария има много пътища, които са забранени за транзита, но са напълно свободни за унгарските превозвачи. В Унгария само три пътя се облагат с тол такси: Сегед-Будапеща, Будапеща-Балатон и Будапеща-Виена/Братислава. Така целият транзит през Унгария се движи по магистрали, а всички други успоредни пътища, които са перфектни, се използват безплатно от местните превозвачи. Ето това е философията на тол системата в Унгария, ето това се казва политика за защита на собствения бизнес. Същото е положението и в Хърватска, да не обяснявам каква е тол системата пък на Германия“, казва Лалов.

Според представения от АПИ обхват на тол системата, такси ще се плащат дори за стария път София-Пловдив, през Белово. „През който, ако минете с лека кола, тя спокойно може да се скрие в някоя от дупките по него“, коментира Красимир Лалов. „Много ми е интересно как Световна банка може да препоръча облагането на такъв път, който прилича на бомбардиран с авиобомби, с тол такса. Някой изобщо минавал ли е скоро по този път, за да види в какво състояние е той?“, пита Лалов. Той се чуди и за пътя през Своге, където при по-голяма част от завоите два камиона не могат да се разминат. “Да не говорим за пътя Видин-Монтана, където явно скоро е имало военни маневри“, казва иронично Лалов.

Според него в България тол системата се въвежда без никаква философия. „Тук само ни обясняват, че са им необходими едни средства, които трябвало да се съберат чрез тол системата. А тези, които ще плащат – кучета ги яли“, казва зам.-председателят на НСБП.

Той напомня, че преди десетина години държавата е обещавала с парите от акциза върху горивата да се правят пътища. „Къде са тези милиарди от акциза, които пак основно ние плащаме чрез горивата, които закупуваме? Нека се върнем назад във времето и видим кой е обещавал това и кой не го е изпълнил. Има ли изобщо някаква приемственост между законотворци и изпълнителна власт у нас? Защото ако мислят, че ние имаме къса памет, лъжат се! Ние не сме от вчера и добре помним кой какво е обещавал“, категоричен е Лалов.

Той категорично заявява, че поставяните от бранша въпроси въобще не са политически. „Ние като бранш просто искаме да знаем има ли българска държава, която мисли за нас, след като ние плащаме огромни данъци и акцизи и създаваме десетки хиляди високоплатени работни места. Това са въпроси за оцеляване на бранша, защото на Запад френският президент Еманюел Макрон иска да ни цака, сега тук с въвеждането на тол системата пак искат да ни цакат. Изобщо навсякъде всеки иска да ни цака, без да го е грижа утре като фалираме кого ще цака. Българският товарен транспорт вече е заприличал на една крава, която е доена, доена и накрая вече нищо не пуска. Остава само като Сивушка да падне на пътя и да загине“, коментира зам.-председателят на НСБП.

Лалов каза, че е поставял многократно въпроса за буферните паркинги по пътищата в страната. „Никой не отговаря нищо. Напротив – в АПИ обаче са предвидили дори да събират пари и от паркингите още преди такива да бъдат изградени. А и не ми е ясно как ще се събират такси от паркинги, които нямат нищо общо със собствеността на пътя“, казва той.

Според него има много неща по тол системата, които не са домислени. „От АПИ не искат да ни чуят въобще като бранш, сякаш тол системата се прави за гаргите, а не за нас като превозвачи. Естествено, всичко това ще доведе до проблеми и то в най-скоро време. Те не искат да разберат, че не могат да облагат с тол такси пътища, по които едва може да мине селска каруца, а не поток от хиляди 40-тонни камиони един след друг“, коментира за Economic.bg Красимир Лалов./economic.bg