автор: Петър Волгин,“ПИК“

колаж: „ПИК“

Славой Жижек е един много интересен съвременен философ. Някои го определят като радикално ляв, други направо го наричат „комунист“. Той не отрича тези определения. Даже май им се радва. Защото Жижек обича да провокира. Както идеологическите си противници, така и тези, които минават за негови съмишленици.

Преди няколко години той буквално скандализира цялата  лява световна общественост с една статия. В нея словенският философ защитаваше тезата, че ако иска да успее, левицата трябва да намери лидер, подобен на Маргарет Тачър. Разбира се, Жижек нямаше предвид либералните пропазарни възгледи на Желязната лейди, които той в никакъв случай не харесва. Философът обаче харесва политическата ѝ смелост да се изправи срещу клишетата, заседнали в главите както на конкурентите, така и на привържениците ѝ.  И наистина Маргарет Тачър така силно разтърси британската, а и изобщо световната политико-икономическа действителност, че нейните идеи продължиха да бъдат налагани в живота, включително и от политическите ѝ противници, когато дойдоха на власт. Неслучайно Тачър твърдеше, че най-голямото ѝ постижение са …“новите лейбъристи“ и Тони Блеър. Има такива лидери, твърди Славой Жижек, които са достатъчно смели, за да преобърнат  утвърдените представи и да наложат тотално нов дневен ред.

Ако БСП иска да измести ГЕРБ от първото място в класацията, тя трябва да открие именно такъв лидер. Полът в случая няма никакво значение. Може да е мъж, а може и да е жена. След като в консервативна Великобритания, и то тъкмо в консервативната партия, пробивът бе направен именно от жена, защо и тук да не се случи? В днешната политическа действителност, където всичко е спектакъл, при това със силни шоу елементи, ролята на лидера е ключова за успеха на една партия. Избирателите нямат нито времето, нито желанието да четат  дълги и скучно написани партийни програми, да вникват в схоластичните разлики между ляволибералните и дяснолибералните виждания за развитието на икономиката. Те гледат какво прави партийният лидер, как се държи, по какъв начин разговаря и въз основа именно на тези наблюдения решават за коя партия да гласуват. Защо Бойко Борисов вече 15 години печели почти всички избори? Защото му се разбира какво говори. Избирателите явно са готови да забравят дори и най-тежките корупционни скандали около управляващите, като „Апартаментгейт“, в момента, в който Борисов започне да им обяснява кого от най-приближените си люде е „набил на кол“ и колко милиона ще раздаде на едни или други нуждаещи се.  Изглежда, че лидерът на ГЕРБ има неизчерпаем запас от лафове, каламбури и модели на поведение, които сменя съобразно контекста.  В тази кампания той дори „разведе“ двете си основни еврокандидатки Мария Габриел и Ева Майдел, обръщайки се към тях през цялото време с моминските им имена Неделчева и Паунова. Явно се вслуша в гласовете на онези коментатори, които твърдяха, че избирателите няма да погледнат с добро око на кандидатки с чждоезикови имена. Ще ги гледат подозрително, след като първото нещо, което въпросните жени са направили след попадането си в Брюксел, е да се омъжат за чужденци и да си сменят фамилиите.  Та затова се наложи Борисов спешно да им „връща“ моминските имена.

Докато лидерът на ГЕРБ използваше всякакви позволени и недотам позволени средства, за да върне доверието на избирателите към партията му, сериозно накърнено заради имотните скандали, БСП правеше всичко възможно, за да загуби изборите. Вместо да бият по ГЕРБ, основните социалистически фигури се биеха помежду си. Резултатът всички го видяхме. БСП отново загуби избори, които дори и собствените ѝ противници смятаха, че ще спечели. От тук насетне пред социалистическата партия има два пътя. Първият, който включва продължаване на вътрешнопартийните битки, води директно към пропастта. Ако в БСП е останало някакво чувство за самосъхранение, тя трябва да избере втория път. А именно – този на прекратяването на дрязгите, на консолидацията. Има всички необходими предпоставки това да се случи. Евроизборите, макар и загубени, донесоха и позитиви на партията. За пореден път стана ясно, че БСП е единствената сила в лявото политическо пространство. Всички опити на различни партии, както и на „автентично леви“ кандидати да оспорят това, завършиха с плачевни резултати. Видя се, че хората с леви виждания, а това са мнозинството хора в България, могат да разчитат единствено на социалистическата партия.  Нещо повече, БСП продължава да бъде единствената алтернатива на ГЕРБ. Жълтопаветните партии с много, много зор едвам успяха да прокарат един евродепутат. Въпреки всичките им смехотворни претенции те нямат нито идейни, нито електорални основания да бъдат сериозен противник на управляващите. В областта на икономическото развитие всичко, което могат да предложат, а именно, неконтролиран от държавата пазар, отдавна се прилага от ГЕРБ. Що се отнася до основния им идеологически коз –антикомунизма, – той също  се разиграва от Бойко Борисов, чиито „убити от комунистите“ дядовци постоянно се увеличават.  Така че тези избори за пореден път потвърдиха тезата, че в настоящия момент доминацията на ГЕРБ може да бъде оспорена единствено от БСП. Още повече че социалистите имат едно основно предимство пред управляващата партия – вътрешнопартийната демокрация. Може ли някой да си представи ситуация, при която Томислав Дончев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова или Мария Неделчева (Габриел) излизат по телевизията и казват, че не са съгласни с някое решение на лидера? Със сигурност няма човек, който да притежава такова развинтено въображение. Дори и да допуснем немислимото, а именно, че подобна ситуация е възможна, човекът, позволил си подобно волнодумство, завинаги ще бъде изхвърлен не просто от ГЕРБ, а изобщо от публичността.  Докато в БСП няма никакъв проблем някой от партийното ръководство не просто да критикува, а да размазва с критики лидера, без да има никакви репресии срещу него.

Вътрешнопартийната демокрация може да доведе до безкрайни междуособици. Може обаче и да роди тъкмо това, от което БСП така силно се нуждае – лидер, който да е достатъчно смел, за да оспорва статуквото, както и достатъчно харизматичен, за да увлича хората след себе си. Разбира се, в никой случай този човек не бива да прилича на Бойко Борисов.  Опитите за имитации винаги се израждат във фарс. Пък и сигурен съм, последователи могат да бъдат привличани не само с помощта на фрази от речниковия запас на някоя популярна в квартала „батка“. Лидерът на една социалистическа партия трябва да е интелигентен. Да е чел книги. При това много. Да може да мисли самостоятелно, а не да ползва „пищовите“, които му пращат от Брюксел и Вашингтон. Да е визионер, т.е. да има програма за няколко години, а не за няколко месеца, напред. Да не се заплесва по разни модерни понятия като джендър, транссексуалност и политическа  коректност. Да се интересува преди всичко от проблемите на реално работещите хора, а не от измислените драми на офисния столичен планктон. Ако БСП си избере такъв лидер, със сигурност ще спечели следващите избори.