Българската православна църква е на път да влезе в конфликт с една отдавна разпространена по цял свят практика – кремацията. До момента в България има само един крематориум, който е в София. Тези дни обаче беше направена първа копка на втори, който ще е във Варна. Новината предизвика почти светкавична реакция от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който излезе с официална позиция, заклеймяваща крематориума. В нея той дори намеква на Община Варна, че даването на разрешение за строителството на крематориум заплашва иначе добрите отношения с митрополията.
Очевидно, владиката не отчита, че подобни закани към местната власт е главно в негов ущърб, тъй като общината дава пари всеки път, когато Негово Преосвещенство ги поиска, въпреки някои възражения от опозицията в общинския съвет напоследък.
Митрополит Йоан излага съображенията си против изгарянето на тлените останки така:
„Светата Православна църква счита, че изграждането на крематориум или изграждането на подобни съоръжения е грях и богохулство. Още повече, че чинопоследованието на опелото без присъствието на тялото на покойника може да бъде извършено само, ако човек е загинал при извънредни обстоятелства. Принципът изисква чинопоследованието на опелото да се извърши върху тялото на покойника. Това е и решението на Светия Синод на БПЦ-БП. Изключения се правят за случаи, когато някои хора са загинали при форсмажорни обстоятелства – пожари, самолетни катастрофи, терористични актове и други.“
Управителят на фирмата, която започна строителството на крематориума във Варна (след общо 10 години ходени по мъките, от които последните четири – в изпълнение на конкретни изисквания и процедури) има обаче друга гледна точка към проблема. Ето какво коментира Кирил Стоянов:
„Разговарял съм с много свещенослужители по въпроса за тази традиция. Изследвайки обаче свещените писания, ще установим, че в християнството няма посочен задължителен начин за едно погребение. Такива текстове има в Стария завет, които обаче се отнасят за юдаизма. Но християнството е религия на много народи, които имат своите погребални и траурни ритуали от най-древни времена и те са различни. Християнството е вяра, религия, то се занимава със спасението на човешката душа. Това как ще се обличат хората или как ще се погребват, е въпрос на културни особености, а не на вяра“.
Явно обаче митрополит Йоан не може да приеме подобна теза. Той толкова твърдо застава срещу кремирането, че изказва и някои малко спорни тези, като например:
– „практиката за кремиране на човешки тела в крематориум е въведена в Европа от нацистите“;
– „Когато е имало случаи на изгаряне на тела, както се вижда в „Илиада“, според свидетелството на един изтъкнат богослов и архиерей, това било по-скоро ритуал, а не пълно кремиране“ и т.н.
Доколкото крематориумът във Варна решава един конкретен проблем на града – сериозната криза на пространство за разширяване на съществуващите гробища, митрополит Йоан и тук има съвет към хората и властта.
„Ние разбираме за съществуващите проблеми в големите градове, които са последица от урбанизацията на населението. Въпросът може да бъде разгледан или да постигне своето правилно решение чрез прилагане на принцип на децентрализацията. Защо да не се започне погребването на близките хора в техните родни места?“
Както се вижда за пореден път, Българската православна църква е готова да приеме всеки компромис от страна на обществото, стига да е в нейна полза. Да приеме – да, но да направи тя компромис, дори и разумен и в съгласие със съвремието ни – никога!
…. знак за съгласие.