fbpx

Манната от Бог, кексовете от държавата, утопията на турците става реалност

Анализа на Гьокхан Баджък в Ahvalnews.com.tr препечатваме в превод на изданието Obzornews.bg, което следи внимателно вътрешнополитическите процеси в съседна Турция.

В свещените книги се разказва как Бог е спуснал на хората манната небесна.

Свят, в който потребностите се задоволяват от небесата, е утопичен.

външна реклама

Сякаш за да напомни за утопията в свещените книги, президентът Ердоган предизборно обеща на турците държава, в която денонощно на хората ще се раздават безплатни кексчета.

Най-голямата мечта на един средно статистически турчин е да се сдобие с държавна служба.

Затова обещанията на Ердоган трябва да се тълкуват като блага вест за бленуваната от векове насам утопия на турците. С други думи, обещание за строй, в който на хората няма да се налага да работят много, а държавата ще задоволи всичките им нужди.

Тук трябва да подчертаем няколко пункта.

Нито светски настроените, нито ислямистите не разбраха, че икономиката е самостоятелна категория. Както за кемалистите, така и за ислямистите на първо място стоеше политиката, бюрокрацията, т.е. държавата.

Но корените на това състояние се крият в историята: в турската държавническа традиция обикновено основополагаща роля са имали „бюрократите“. За разлика от това, на Запад важна роля за държавното образувание е изиграла буржоазията.

Като наследници на една и съща държавническа традиция и кемалистите, и ислямистите очакваха икономиката да се формира според правилата на държавата. Но производството и търгавията не са само области, свързани с полагане на труд, а същевременно изискват и интелектуална дейност.

При това положение в турската политика липсва прозорливост, чрез която да се проумее например, че ограничаването на свободите на журналистите е във вреда на свободите на всички хора в обществото и, че в същото време това означава елиминиране на икономически субекти.

В турската държавническа традиция екзистенциалната връзка между икономиката и свободата е неприемлива величина.

Например по време на кемалисткия период средностатистическият прокурор се съмняваше в даден обвиняем „дали е комунист“ или „привърженик на шериата“.

По време на управлението на ислямистите същият обвинител, започна да се съмнява в обвиняемия дали защитава кюрдската кауза, дали е участник в събитията от Гези или е гюленист.

В турската история още не се е появил прокурор, който най-напред да се усъмни в обвиняемия „дали укрива данъци“.

Един типичен турски прокурор не е убеден, че държавата може да се подкопае чрез укриване на данъци.

Затова в Турция най-големият позор не е укриването на данъци, финансовият фалит, даването на подкуп. В Турция най-големият позор е обиждането на държавните големци.

Хубаво е да си припомним, че думите на Фузули „отправих поздрав, но не го приеха, защото не беше рушвет“, са казани по времето на султан Сюлейман Законодателя, известно още като Златният век на османците.

И републиканска Турция, както и нейните предшественици селджуците и османците остана вярна на схващането, че икономиката трябва да е подчинена на държавата.

При тази държавническа традиция държавата въобще не допуска, че икономическият субект може да има независими права. С други думи, в турската държавническа традиция правото на недвижима собственост не е неприкосновено.

Например с Танзиматския ферман от 1839 г., Османската държава обещава следното:

„При наличието на обвинение или провинение към дадено лице, неговите наследници не носят отговорност за това обвинение или провинение, следователно, наследниците му не трябва да бъдат лишавани от наследството си, чрез конфискация на наследственото имущество.“

Само че нито Османската държава, нито ислямистките елити, които не отстъпват на никого званието да бъдат нейни наследници, не спазиха това обещание.

През 2018 година в Турция имуществото на хората пак се конфискува.

Отгоре на всичко, когато днес, през 2018 г., правото на частна собственост въобще не се зачита, най-големият икономически успех на този държавен строй се дължи на производството на продукция в ниския сегмент в условията на глобалния пазар, използвайки с лихва средствата на глобалната система.

Нещо по-важно, подходът на турската държавническа традиция, чрез който се игнорират реалните правила на икономиката, се подкрепя и от значителна част от обществото.

Този подход е възприет дори от онова съсловие, което наричаме търговци и инвеститори, заради липса на друго определение в турския език. Затова когато държавата попита турския „търговец“ или „индустриалец“ – какво искаш?, отговорът е: „субсидия“, но не и „свобода“.

А една значителна маса от хора, чиято най-голяма мечта е да стане „държавен чиновник“, не знае, че икономиката е сфера, различна от държавата и вярва, че държавата разпределя благата. Тоест, за тази маса източникът на „хляба“ им не са данъкоплатците, бизнесмените, работниците, търговците, а – държавата.

Ето, това състояние ни отвежда към предизборното обещание на Ердоган за денонощно раздаване на безплатни кексове.

Нека да онагледим темата с един пример: на парламентарните избори през ноември 2015 г. в град Байбурт Партията на справедливостта и развитието получи 60 на сто от вота. А на референдума през 2017-а, тук беше най-висок процентът на гласувалите с „да“ (82 процента).

Сега да погледнем някои икономически показатели. Според информация, публикувана във в. „Байбуртска поща“ през последното четиримесечие на 2016 г. от тази област износът е нулев. А по информация на вестник „Съла“, в цялата страна в Байбурт се харчи най-малко електроенергия и областта е с най-нисък процент на износ.

Но според дописка пак в същия вестник, Байбурт е трети по индекс на щастието в Турция.

Ключовият момент да бъдеш трети по индекс на щастието, въпреки наличието на ниско потребление на електроенергия и без износ е, вярата в държавата, а не в икономиката.

Възможно ли е да спадне подкрепата за ПСР в Байбурт?

Би било подвеждащо да се очаква, че предпочитанията на избирателите, които са свикнали с внушеното от държавата, едва ли не утопично разбиране, за разпределение на благата, да се промени бързо и драстично, както ние предполагаме. Защото за голяма част от тези избиратели материалното благосъстояние е производна не на икономиката, а – на държавата.

Тогава как това става възможно? Отговорът на този въпрос се крие в системата за разпределение на благата, изработена в полза на поддръжниците на онова съсловие, което управлява държавата. Ние наричаме това турска държавническа традиция.

В този строй, в ядрото на който лежи разбирането за сдобиване с трофеи, реакцията на доволните от разпределението на благата срещу икономическите процеси не може да е такава, каквато ние очакваме. Защото за тези щастливи хора, преди всичко най-важното нещо не са процесите, които се случват на пазарите, а дали държавата ще има възможност да разпределя благата.

По тази причина за определен брой граждани истинският проблем не е за кого ще се гласува, истинският проблем за тях се крие в една съществена подробност, касаеща крайната фаза на турската утопия. Тоест, кексът със стафиди ли ще бъде или с шоколад?

Б. ред. – Анализа на Гьокхан Баджък в Ahvalnews.com.tr препечатваме в превод на изданието Obzornews.bg, което следи внимателно вътрешнополитическите процеси в съседна Турция.

Рекламирай изгодно във Vihrogon.bg

Проверка на факти! Съобщете ни, ако видите неточна информация в текста, за да извъшим проверка – vihrogon2018@gmail.com

Над 500 хиляди души посещават средно на месец Vihrogon.bg. Рекламна публикация при нас струва 40 лева. Цените са без ДДС. За контакт vihrogon2018@gmail.com

външна реклама
Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Незабавни статии
Силата на духа: Млад татко оцеля след цяла година на апаратно дишане

Снимки: Фейсбук, Hayley Watts Баща, който беше описан като „един от най-болните досега“ пациенти с вируса в лондонската болница чак сега започна да диша без апарат, повече от година след като хвана вируса. 40-годишният Андрю Уотс от Бексли беше с един най-дългите престои на пациенти, които лекарите някога са виждали, …

Незабавни статии
Две сестри купиха къща и я направиха кръчма, но ужасът настъпи малко след това

Изображение гугъл мапс Лятото на миналата година две сестри от Морпет, Англия, купуват къща, в която правят питейно заведение. Още в началото собственичките и персонала изпадат в ужас от необяснимите събития, които се случват там. външна реклама Не само зловещите звуци нощем, които чуват сестрите, тъй като спят в апартамент …

Незабавни статии
Сашо Кадиев с шокиращи разкрития за ниските заплати на колегите си

кадри bTV, YouTube/The Jonathan Ross Show Сашо Кадиев направи шокиращи разкрития за ниските заплати на колегите си в Народния театър. Водещият на „Преди обед“ по bTV Александър Кадиев направи отрицателен коментар по повод очакването световната звезда Джон Малкович да режисира своя постановка в Народния театър „Иван Вазов“ през 2024 година. …